Ричър вдигна рамене.
— Наемните убийци не са най-нежните хора на света. А в тази игра те определят правилата.
Тя кимна.
— Освен това не предполагах, че ще потърсиш помощ от външен човек, особено от жена.
— Аз те бях предупредил — каза Ричър. — Казах ти, че няма да стане, ако през цялото време се оглеждаш за мен. Един атентатор няма да те посвети предварително в плановете си.
— Знам — каза тя. — Просто очаквах самотен мъж, това е.
— В тоя бизнес се работи екипно — отвърна Ричър. — Няма такова нещо като самотен убиец.
В стъклото на прозореца той видя отразена нещо като иронична полуусмивка.
— Значи ли това, че не вярваш на доклада на Комисията „Уорън“?1
Ричър поклати глава.
— Ти също не вярваш — отвърна той. — Едва ли някой сериозен професионалист ще му повярва.
— Днес нещо не се чувствам като професионалист — въздъхна Фрьолих.
Нили се изправи и пристъпи до прозореца, обърна се и се облегна с гръб на стъклото.
— Мисли за контекста — каза тя. — Положението не е чак толкова лошо. Двамата с Ричър сме работили в Отдела за криминални разследвания към военната полиция. Обучени сме да се справяме с всевъзможни задачи. И най-вече да мислим с главите си. Да проявяваме въображение и инициатива. Да бъдем по-корави от хората, с които бяхме принудени да се занимаваме, а повярвай ми, някои от тях бяха доста изпечени типове. Така че ние не сме обикновени граждани. Хора с нашата професионална специализация има не повече от десет хиляди в цялата страна.
— Десет хиляди души са много — каза Фрьолих.
— Много ли? Сред близо триста милиона? А каква част от тези десет хиляди в момента са на подходяща възраст и с нужната мотивация? Общият им брой спрямо населението на страната представлява статистически пренебрежима величина. Тъй че не го преживявай толкова. Твоята работа сама по себе си е невъзможна. Ти нямаш избор, освен да го оставяш да се излага на опасности. Защото той е политик. Публична фигура. Той е длъжен да се появява на обществени места. Ако зависеше от нас, ние за нищо на света не бихме допуснали това. То би било абсолютно изключено. Но ти нямаш избор.
Фрьолих се извърна с лице към стаята, преглътна и кимна.
— Благодаря — каза тя — за успокоителните думи. Но имам доста храна за размисъл, нали така?
— Отцепването — подсказа Ричър. — Отцепвай периметър с радиус поне осемстотин метра от обекта, дръж всякакви зяпачи настрана и по всяко време гледай да има поне четирима агенти в плътен обръч около нето. Това е всичко, което зависи от теб.
Фрьолих поклати глава.
— Не мога да го направя — каза тя. — Ще ме упрекнат, че се престаравам. Че дори нарушавам правилата на демокрацията. През следващите четири години в програмата му ще има стотици такива седмици. След третата година ще стане още по-страшно, защото той ще почне да подготвя преизбирането си и тогава публичните му изяви ще бъдат още почести. А пък ако го преизберат, след седем години ще се кандидатира и за президент. Нали сте виждали как става това? С огромни тълпи из цялата страна, от първичните избори в Ню Хампшър, та чак до края. Публични срещи по къси ръкави на градски площади. Вечери за дарители, с по хиляда куверта. Истински кошмар!
В стаята настъпи мълчание. Нили отлепи гърба си от стъклото на прозореца и пристъпи към шкафа. От чекмеджето, където бяха снимките, извади две тънки папки и вдигна нагоре едната.
— Ето ти нашия писмен доклад — каза тя. — Точка по точка, със съответните професионални препоръки.
— Добре — каза Фрьолих.
Нили вдигна втората папка.
— А това са разноските ни. Всичко е отчетено до цент. С разписки и прочие. Чекът да бъде на името на Ричър. Парите са си негови.
— Добре — повтори Фрьолих. Тя пое папките и ги притисна към гърдите си, сякаш се надяваше да я предпазят от някаква неясна заплаха.
— Остава Елизабет Райт от град Елизабет, Ню Джърси — вметна Ричър. — Не я забравяйте. Аз й обещах, че като компенсация, задето пропусна срещата с дарителите, ще я поканите на бала по встъпване в длъжност на новия президент.
— Добре — каза Фрьолих за трети път. — Или на бала, или на нещо друго. Ще трябва да говоря с организаторите.
Тя помълча неподвижно известно време.
— Истинска катастрофа — простена накрая.
— Задачата ти е невъзможна — отвърна Ричър. — Не се бичувай, това е положението.
Фрьолих кимна.
— Джо би ми казал същото. Той все казваше: при тези обстоятелства деветдесет и пет процента успеваемост е истински триумф.
1
Която заключава, че убийството на Джон Кенеди е дело на неорганизиран самотен убиец. — Б.пр.