— Деветдесет и четири — поправи я Ричър. — Откакто съществуват тайните служби, сме допуснали да очистят един президент. От общо седемнайсет. Шест процента провал.
— Деветдесет и четири, деветдесет и пет, какво значение има? — каза тя. — Така или иначе, Джо се оказа прав.
— Джо беше прав за доста неща, ако съм запомнил правилно.
— Но никога не сме допускали да убият вицепрезидент. Поне засега.
Фрьолих стисна двете папки под мишница и с пръстите на свободната си ръка заподрежда снимките в правилна купчинка върху шкафа, докато ръбовете им се изравниха. После ги сложи в чантата си. Вдигна глава и огледа четирите стени на стаята една по една, сякаш се опитваше да запамети точното разположение на предметите в нея. Жестовете й показваха, че с мъка събира мислите си. Още веднъж кимна и пристъпи напред.
— Трябва да тръгвам — каза тя.
След това излезе и вратата на хотелската стая се затвори с тихо съскане зад нея. Известно време никой от двамата не каза нищо. Застанала до ръба на леглото, Нили вдигна ръце нагоре и се протегна като котка, стиснала в юмруци маншетите на ватираната си блуза. После се прозина. Гъстата й мека коса се разпиля върху раменете. Блузата й се вдигна нагоре и погледът на Ричър опипа ивицата стегнати мускули над колана на джинсите.
— Все още хващаш окото — подметна той.
— А също и ти, особено в черно.
— Чувствам се като в униформа — отвърна той. — И то цели пет години, откакто съм цивилен.
Нили спря да се протяга, прибра косите си и придърпа блузата над колана на джинсите.
— Е, свършихме ли тук? — попита тя.
— Уморена ли си?
— Като куче. Хем се съдрахме от работа, хем провалихме деня на тази нещастна жена.
— Какво мислиш за нея?
— Намирам я за симпатична. Но както й казах, нагърбила се е с невъзможна задача. С която, между другото, се справя доста добре въпреки всичко. Не мисля, че някой друг би могъл да направи нещо повече. Предполагам, че и тя го съзнава, макар че се разкъсва отвътре, задето не може да гарантира сто процента успеваемост, а трябва да се задоволи с деветдесет и четири.
— Съгласен съм.
— Какъв е тоя Джо, за когото спомена?
— Старо гадже.
— Познаваш ли го?
— Брат ми. Тя ходела с него.
— Кога?
— Разделили се преди шест години.
— Що за човек е?
Ричър седеше с поглед, вперен в пода. Нещо не му позволи да поправи е на беше.
— Като мен, но много по-възпитан.
— Може пък и на теб да ти излезе късметът. Възпитанието не е добродетел, която много се цени в днешно време. Пък и за една девойка винаги е забавно да събере целия комплект.
Ричър не отговори. Двамата се умълчаха.
— Е, добре, аз тръгвам — каза тя след малко. — Връщам се в Чикаго. В реалния свят. Но преди това искам да ти кажа, че ми беше приятно да работим заедно, както винаги.
— Лъжкиня!
— Защо, истината ти казвам!
— Ами не си тръгвай тогава. Залагам десет срещу едно, че тя до един час ще се върне.
Нили се усмихна.
— Защо, за да те покани на среща ли?
Ричър поклати глава.
— Не, за да ни каже какъв е истинският й проблем.
4
Фрьолих отвори вратата на своя събърбан, хвърли папките на седалката до себе си и запали двигателя. Без да вдига крак от педала на спирачката, тя извади мобилния телефон от чантата си и отвори капачето му. Набра цифра по цифра номера на Стайвесънт и се спря с пръст върху клавиша за връзка. Апаратът в ръката й зачака търпеливо с номера на търсения абонат, изписан върху малкия зелен дисплей. Тя седеше неподвижно, вперила поглед далеч напред през стъклото, бореща се сама със себе си. Погледна чакащия телефон в дланта си, после отново вдигна очи. Пръстът й не се отделяше от клавиша за връзка, но и не го натискаше. Накрая тя рязко затвори капачето и положи телефона върху папките на седалката. Постави лоста на автоматичната скоростна кутия на директна и натисна газта. Колата се отдели от бордюра, гумите изсвистяха. Тя сви вляво и се насочи към офиса си.
Келнерът се върна, за да прибере подноса и чашите. Ричър свали якето си и го закачи в гардероба, после издърпа тениската си от колана на джинсите.
— Ти гласува ли на изборите? — запита го Нили.
Той поклати глава.
— Нямам адресна регистрация. А ти?
— Разбира се — каза тя. — Аз винаги гласувам.
— За Армстронг ли?
— Никой не гласува за вицепрезидент, знаеш. Освен може би семейството му.
— Искам да кажа, за тази кандидатпрезидентска двойка ли гласува?
Тя кимна.
— Да. И ти ли щеше да гласуваш за тях, ако имаше право?
— Може би — отвърна той. — Ти беше ли чувала за Армстронг преди изборите?