— Ами добре тогава — кимна Фрьолих. — С това наистина отговори на въпроса ми.
— Сега си свали сакото и се разполагай. Искаш ли още кафе?
Фрьолих съблече сакото си и го хвърли на леглото. После пристъпи към масата и сложи плика върху нея.
— Да, още малко ще ми се отрази добре.
Ричър позвъни и поръча голяма кана кафе с три чаши, без нищо друго.
— Досега съм ти казала само половината от истината — започна Фрьолих.
— Така си и знаех — отвърна той.
Тя поклати извинително глава и вдигна плика от масата. Отвори го и измъкна отвътре прозрачен найлонов калъф.
— Това е фотокопие на нещо, което получихме по пощата — обясни тя и го хвърли на масата.
Ричър и Нили придърпаха столовете си напред. Найлоновият калъф беше стандартен размер — от тези, в които се класират важни документи, за да не се пипат с ръце. Вътре имаше цветна снимка, двайсет на двайсет и пет сантиметра, на която се виждаше бял лист хартия, положен върху дървена повърхност, вероятно на бюро. Отстрани имаше мащабна линийка. Листът изглеждаше със стандартен канцеларски формат А4. Два-три сантиметра над средата му, центрирано, бяха написани три думи: Ти ще умреш. Буквите бяха ясно очертани, получерни, очевидно принтирани от компютър.
В стаята настана мълчание.
— Кога се получи това? — попита най-сетне Ричър.
— В първия понеделник след изборите — отвърна Фрьолих. — С препоръчана поща.
— Адресирано лично до Армстронг?
Тя кимна.
— До кабинета му в Сената. Той самият обаче още не го е виждал. Ние задължително отваряме всякаква кореспонденция от частни лица до охраняваните от нас обекти, после им предаваме онова, което сметнем за подходящо. В този случай, както можеш да се досетиш, не счетохме за нужно да му го предадем. Какво ще кажете?
— Ами според мен две неща — отвърна Ричър. — Първо, написаното е истина.
— Не и ако можем да го предотвратим.
— Как, като откриете тайната на безсмъртието ли? Всички ще умрем, Фрьолих. И аз, и ти в това число. Може да доживеем и до сто години, но че няма да живеем вечно, това е сигурно. Така че, технически погледнато, това писмо не съдържа заплаха, а неоспорим факт.
— Което повдига един въпрос — намеси се Нили. — Дали подателят наистина е толкова умен, че нарочно е формулирал фразата точно по този начин.
— С каква цел?
— За да се отърве от углавно преследване, ако го заловим. Него или нея. За да може да каже: вижте какво, това не е никаква заплаха, това си е неоспорим факт.
Фрьолих я изгледа. В погледа й освен учудване се четеше и значителна доза респект.
— Ще стигнем и дотам — каза тя. — Освен това сме почти сигурни, че подателят е мъж, а не жена.
— Откъде знаете? — запита Нили.
— И дотам ще стигнем — повтори Фрьолих.
— А защо сте толкова притеснени? — запита Ричър. — Това е вторият ми въпрос. Във всеки случай тия големци получават заплашителни писма с чували.
Фрьолих кимна.
— Средно по няколко хиляди годишно — отвърна тя. — В огромната си част обаче те са адресирани до президента. Твърде необичайно е подобно писмо да пристигне по пощата до вицепрезидента. Освен това повечето са написани на откъснати кой знае откъде листове хартия, с молив, пълни са с правописни грешки, зачерквания и прочие. С други думи, все с нещо са сбъркани. Докато това не е. Това писмо е толкова изрядно, че веднага се набива в очи. Ние доста се взирахме в него.
— Откъде е пуснато?
— От Лас Вегас — отвърна Фрьолих. — Което не ни помага особено. От всички американски градове най-големият брой временно пребиваващи са в Лас Вегас. Там просто се събират хора от всички краища на страната.
— Сигурни ли сте обаче, че подателят е американец?
— Тук мога да се позова единствено на статистиката. Досега никога не сме получавали писмена заплаха от чужденец.
— При това не смятате, че е жител на Лас Вегас?
— Малко вероятно е. По-скоро е отишъл дотам специално за да пусне писмото.
— Защо? — попита Нили.
— Цялата криминологична експертиза сочи човек, невероятно предпазлив и педантичен във всяко отношение.
— Например?
— Ти занимавала ли си се с криминалистика? Във военната полиция това ли ти беше специалността?
— Специалността на Нили е извиване на вратове — отвърна Ричър вместо нея. — Но бих казал, че поназнайва и някои други работи.
— Не му обръщай внимание — каза Нили. — Специализирала съм шест месеца в лабораториите по криминология на ФБР.
Фрьолих кимна.
— Тъкмо там изпратих това за анализ — каза тя. — Те разполагат с много по-добра техническа база от нас.