— Полицаите вече са в къщата? — Не вярвах, че е възможно.
— Пътуват. — Той влезе.
— Това не е същото като да са при тях, физически да са там точно в тази секунда. Знаеш с кого си имаме работа, Бентън.
— Луси, Джанет, Деси, Джет Рейнджър, всички те са в безопасност. — Кехлибарените му очи бяха впити в мен. Той много добре разбираше кого имам предвид. — Нищо няма да им се случи.
— Как може да си толкова сигурен?
— Защото аз ти го казвам, Кей. Те не са сами. — Изглеждаше нащрек и невъзмутим, но нямах съмнение, че е разтревожен и изнервен.
Денят не можеше да е бил добър за него. Виждах следите от стреса и умората в разрошената му посребряла гъста коса, в напрежението около очите и устата. Костюмът му беше един от любимите ми, перленосив с много тесни кремави райета, и беше много омачкан. Бялата му риза също беше смачкана. Вероятно от връзването в хеликоптера.
— Трябва да се погрижим те да са добре — настоявах. — Тя ще иска да си мислиш, че са в безопасност, а когато всички се чувстваме сигурни, знаеш какво се случва.
— Наистина знам какво се случва. Знам как мисли тя — каза той и осъзнах, че не ФБР подслушва къщата на Шанел Гилбърт.
Ако Бюрото беше шпионирало къщата, Бентън щеше да знае. Нямаше да говори свободно. Щеше да говори отвлечено и заобиколно — точно както бе говорила Джанет. Или нямаше да каже нищо. Ако някой шпионираше тук, то това бе Кари, и аз бързо стигах до точката, в която спираше да ми пука.
По всичко личеше, че тя и без това вече знае всичко за нас.
42.
Бентън затвори вратата и двамата останахме сами в спалнята на Шанел Гилбърт.
Или нечия друга. Не можех да съм сигурна чия е.
— Знам, че си разстроена — каза Бентън. — Не мога да разбера как можеш да се чувстваш изоставена и подведена от мен точно сега.
— Дали съм разстроена? Думите, които бих използвала, са нещастна, объркана, разтревожена, манипулирана. — Не исках да прозвучи така. — Коя беше тя, Бентън? Видях снимките в библиотеката. Коя по дяволите е тя?
Той не обелваше и дума.
— Видях специалния й неопрен. Черен, с цип на гърдите, видях същия и на видеото, заснето от камерата в шнорхела ми. Ние с теб не носим костюми с ципове на гърдите. Нашите неопрени нямат две бели линии на крачола, но изглежда нейният е имал, ако съдя по видяното на снимките в рамки, правени докато се е гмуркала в Бермудския триъгълник. Трябва ли още да освежавам паметта ти? — продължавах да говоря, въпреки че предполагах, че тези думи не са само между нас.
Трябваше да знам дали човекът, който ми бе спасил живота във Форт Лодърдейл този юни, е мъртъв. Убит. Вероятно пребит до смърт от Кари.
— Зъбният й статус е потвърдил самоличността й — казах на Бентън. — Но това не означава нищо. Коя е била тя?
— Знам как изглежда — най-накрая отговори Бентън.
— Може би ще ми кажеш и кой е Дъг Уейд, като заговорихме за това.
— Не съм сигурен кого имаш предвид.
— Имам предвид мъжа, когото видях в дома на Луси и който не е данъчен. Той работи за Министерството на отбраната, а те не биха се замесили, освен ако не става въпрос за националната сигурност, а не за някакво измислено обвинение срещу Луси…
— Можем да поговорим за това по-късно…
— Но не мога да си представя защо би си помислил, че съм разстроена. Защо да се разстройвам, че не мога да имам доверие на нито едно проклето нещо, което чувам от когото и да е? — Бях изнервена, а това бе последното, което исках да съм. — Как влезе? Ти ли взе рейндж ровъра й, без да се обадиш на полицията? Или го откара някой фалшив данъчен.
— Рейндж ровърът й ли? — Бентън се намръщи.
— Червен, беше тук, а сега го няма. — Усещах как в очите ми избиват сълзи и се опитвах да ги спра. — Но не смятам, че записващото устройство в сребърната кутия е твое. — Бях страшно ядосана и трябваше да се овладея преди да изгубя контрол. — Прекалено немарливо е дори и за ФБР. Това си е тактика за сплашване. Психологически тероризъм за нас, които работим по случаи като този и се притесняваме, че всяка секунда ни шпионират. Ти не би навил и часовниците.
— Не бих направил какво?
— И не би оставил свещи. Не би играл такива игрички с мен. Твоите колеги биха могли. Но ти не би го направил, а и аз нямаше да го позволя.