Бентън продължаваше да стои до вратата. Ако съдех по празния му поглед, нямаше представа за какво говоря. Но не беше така. Усещах много силно, че не е. Той може и да не знаеше всичко, което се случваше, но знаеше за повечето неща. Беше отговорен за някои от тях. А аз смятах положението, в което се намирах, за изключително. Не можех да направя разлика между лошото поведение на Кари, между това на федералното правителство и на съпруга си.
— За какво дали не е прекалено късно, Кей? — попита Бентън.
— За каквото си направил — отговорих. — И това включва видеата, които гледах днес, и то против волята си, бих добавила. Тъй като не съм молила за тях. Нито някой си е признал, че ми ги е пратил. Ако разбираш за какво говоря, а подозирам, че разбираш — добавих. Колкото повече намеквах за записите „Покварено сърце“, толкова по-тих ставаше той.
Знаеше.
— Е, надявам се да си сигурен, Бентън. Защото си играеш с огъня. Не биваше да танцуваш по свирката на Кари Гретхен, нито да влизаш в нейния сценарий. — Задържах втренчения му поглед и чух далечни стъпки в коридора.
Направеното — направено. Бентън нямаше да ме послуша. Гледах го и си давах сметка, че е прекалено късно това, което е започнал, да бъде спряно.
— Трябва да оглеждам доказателства и да проверявам случаи. — Минах покрай него, а стъпките в коридора се приближаваха. Чух гласа на Марино. — Можеш да пътуваш с мен до центъра. Освен ако не предпочиташ да изчакаш колегите си — добавих и отворих вратата.
— Трябва да изчакате. — Марино беше твърд, но по-сдържан от обичайното. — Госпожо? Нека… Наистина е важно те да знаят това, което ми казахте току-що.
— Напълно сте прав, че е важно! — Аманда Гилбърт летеше към нас като буреносен облак и аз за малко да не позная прочутата продуцентка.
Изглеждаше значително по-възрастна от шейсет и няколкото си години. Боядисаната й червена коса беше разрошена около раменете й, лицето й бе изпито, под очите й имаше тъмни кръгове от мъка или нещо друго, което се опитвах да определя, преди да стане прекалено късно.
— Вън! — Посочи ме с пръст. — Искам всички да напуснат къщата ми.
Усещах омразата и яростта й. Не точно това бих очаквала при подобни обстоятелства. Тя току-що бе минала през фоайето, оплискано с кръвта на дъщеря й, а нямаше сълзи, само гняв и възмущение.
— Икономката — каза Марино на Бентън и мен. — Няма такава.
— Как така няма такава? Изобщо? — попитах. — Тогава с кого е говорил Хайд тази сутрин?
— Нямам представа — отвърна Марино.
— Която и да е била тази жена, тя е познавала Шанел — заяви Бентън, сякаш това бе сигурен факт.
— Няма икономка? Дъщеря ви сама ли е чистила къщата? — попитах Аманда Гилбърт, но ми отговори Марино.
— Очевидно Шанел не е идвала тук от пролетта — каза той. — И наистина предпочита сама да си чисти.
— Къде е тя? — попита Бентън майката, но бях убедена, че вече знае. Беше ужасно колко лошо бях водена за носа и колко дълго.
— Кой по дяволите сте вие? — попита тя и той й каза. След това я попита:
— Тя имаше ли червен рейндж ровър?
— Доколкото знам — не.
— Има един, регистриран на нейно име. Предполагам, че не знаете и това.
— Какво намеквате? Кражба на самоличност?
— Кой ви уведоми за смъртта на дъщеря ви? — попита Бентън и определено не намекваше за кражба на самоличност. Намекваше за шпиониране. Убитата жена може и да беше Шанел Гилбърт. Но беше била и някой друг. Майка й вероятно не бе имала представа каква наистина е била дъщеря й.
— Разбрах, защото тя ми прати имейл. — Аманда Гилбърт ме посочи с пръст. Това не беше вярно. — Следователката ми писа. И от мен се очаква да се доверя на един шибан държавен служител?
Със сигурност не й бях пратила имейл, а Брайс се кълнеше, че и Центърът не го е правил.
— Всъщност не съм следователка. Все пак дали можете да ни покажете имейла? — казах тихо и внимателно.
Тя го намери в телефона си и го показа на Марино и когато той ме погледна, разбрах истината. Електронната поща на КЦК беше хакната. Вероятно Кари бе овладяла имейла ми и беше влязла в базата данни на Центъра, а ако беше така, това би било разрушително по начини, които дори не можех да започна да си представям. Нямаше друго обяснение, освен ако Луси не бе влязла в моята поща и не беше пратила съобщение на Аманда Гилбърт. Но сериозно се съмнявах да е станало така.