Нямаше причина Луси да е знаела за смъртта на Шанел, докато новината за нея не се бе появила в Туитър. Опитах се да си представя ендшпила на Кари, докато Бентън питаше Аманда Гилбърт откога притежава тази къща. Сякаш вече не знаеше отговора на този въпрос, а бях сигурна, че го знае.
— Къде е тя? Пак ли трябва да отговарям на това? — Аманда Гилбърт бе откровено враждебна към всички ни, но като че ли най-голямо недоверие изпитваше към мен.
— Пак? — Бентън я гледаше внимателно и подозирах, че задава въпроса заради нас, не заради себе си.
— Не е ваша работа! Нямам какво повече да кажа на шибаното ФБР!
Нямам какво повече да кажа? Тя бе говорила с някой от колегите на Бентън. Бе говорила с някого и Бентън ни направи услуга, като я попита за името му.
— Не си спомням името.
— Не си спомняте агента, който се е свързал с вас? Мъж ли беше? Или жена?
— Някаква жена, тъпа като овца.
Ерин Лория.
— Приличаше ми на глупава южнячка — каза Аманда Гилбърт.
— Ще ни помогнете, ако ни кажете за какво си говорихте — каза Бентън преди Марино да има тази възможност.
— Е, ще ви помогна. — Гласът й трепереше, очите й плуваха в сълзи. — Шанел е професионална гмуркачка и фотожурналистка. Непрекъснато пътува и поема ангажименти, за които не иска да говори.
Беше доста повече от това, щом е била във Форт Лодърдейл, когато бях простреляна. Ако Шанел бе гмуркачката от видеото, снимано с шнорхела ми, значи се беше спуснала до потъналия кораб, когато Кари за малко да ме убие. Беше очевидно и подозирах, че истината е точно такава. Шанел Гилбърт беше някакво спецченге, вероятно бе работила за военното разузнаване или за Вътрешна сигурност. Луси и Джанет я бяха познавали и подозирах, че и Бентън също. Това означаваше, че Шанел е била свидетел на нападението.
А сега бе убита.
Тя би могла да се закълне, че Кари съществува и че Луси е невинна. Но Шанел Гилбърт, или която там беше, вече я нямаше.
Може би точно заради това бе мъртва.
— Това е моята проклета къща — каза разтреперано и гневно Аманда Гилбърт. — Израснала съм в нея. Това е семейният ми дом. Баща ми я продаде, след като завърших колежа, и когато преди няколко години излезе на пазара, реших да я купя за Шанел и евентуалното й семейство. Мислех си, че може би ще улегне и ще постигне мир и спокойствие, че ще спре да търчи по света и да изчезва.
— Ами Бермудите? — попита я Марино. — Имате ли имот и там?
— Имам много имоти. И Шанел е отсядала във всичките. Почти не живееше тук. Не се е задържала дълго никъде откакто се уволни от флота с посттравматично разстройство.
— Състояние, което може би е лекувала с медицинска марихуана? — предположих и когато тя не отговори, добавих: — Макар че ако съдя по това, което видях, не си е набавяла лекарствата оттук.
— Госпожо — каза Марино, — знам колко ви е трудно. Но трябва да ни помогнете, като отговорите на въпросите ни. От нас се очаква да повярваме, че дъщеря ви никога не е имала икономка, че е обичала да си чисти сама. Нека ви попитам следното. Коя е Елза Мълиган?
— Коя?
— Жената, която твърди, че е ваша икономка — отвърна Марино. — Тази, която е намерила тялото на дъщеря ви.
— Никога не съм чувала за такава личност. — Тя прикова вниманието си в мен, очите й гледаха диво. — Кой всъщност я е намерил? Със сигурност не е била някаква измислена икономка! Така че кой е бил? Кой е бил в тази къща? — Вече крещеше.
„Кари е живяла тук.“
— Няма никаква икономка! Няма такава личност!
— Свещите, чекръците, металните кръстове и кристалите. — Привлякох вниманието й към това. — Дъщеря ви беше ли суеверна, увличаше ли се по окултното?
— Не, разбира се!
— Вашият интериорен дизайнер например не е ли оставил тези неща тук?
— Дори не знам за какви неща говорите!
— Ще ги видите, когато влезете във всекидневната — отвърнах, но не можех да спра да мисля за Кари.
Съседите можеше да са я виждали тук от седмици и месеци и да не са подозирали нищо. Да не са знаели, че младата жена с червения рейндж ровър не е собственичката на къщата. Кари си е позволявала каквото си поиска. Затова имаше специални талисмани в стаите, в които е живяла, и вече имах предчувствие защо калъфката бе изглеждала черна под ултравиолетовата светлина.
Бях чувала, че спалното бельо може да се третира с меден оксид, особено възглавниците. Смята се, че насищането на плата с медни наночастици помага в битката с бръчките и другите признаци на стареене, а ние нямахме никакви съмнения какво е отношението на Кари към младежката й външност.