Тя беше спала в леглото на Шанел.
— Според съседите някой е влизал и излизал — каза Марино. — Имаме показания, че червеният рейндж ровър е бил забелязван на алеята. Кой по дяволите е бил в него?
— Как си позволявате!? Как си позволявате всички вие!? Как така са ви пуснали? — Тя пристъпи към мен и аз помирисах алкохол и чесън в дъха й. — Вашата племенница съблазни дъщеря ми! Тя е убила моята красива дъщеря хладнокръвно и ви пускат в къщата?! Пускат ви да фалшифицирате доказателства!
Сграбчи ме за ръцете. Хватката й бе желязна. Кървясалите й очи се бяха налели със сълзи.
— Имате ли представа какво ще направят моите адвокати с вас, с Луси Фаринели, с цялата ви шибана шайка? — изкрещя тя и се разрида.
43.
Кракът ме болеше. Седях сама в джипа, който ми бе докарала Джен Гарейт. Болката стигаше чак до костта. Пулсираше в ритъм с бавното барабанене на дъжда по покрива. Форд експлорърът беше бял, с логото на КЦК, везните на правосъдието и кадуцея, изрисувани в тъмносиньо и символизиращи това, което би трябвало да представлявам и за което да се боря, това, което се бях клела да браня и никога да не погазвам. Справедливостта. И да не вредя. Но нищо не беше справедливо. И исках да нараня някого. Ако ме подложеха на изследване с полиграф, щяха да ме хванат, че лъжа, като казвам, че не искам Кари Гретхен да умре. Исках. Исках да бъде елиминирана завинаги с всякакви средства. Очите ми не спираха да шарят. Нервите ми и пулсът ми цял ден пращяха като високоволтови далекопроводи. Непрекъснато проверявах огледалата за обратно виждане и пистолета в скута ми. Докато чаках. Докато се чудех.
Може би част от плана бе да карам точно тази кола сега. Може би бе предвидено като вана, който бях избрала тази сутрин. Допуснах, че и джипът може да е пипан. Може би щеше да поднесе на шосето или да се взриви. Може би това следваше и времето ми на тази планета щеше да свърши. Вече не бях сигурна в нищо — нито кой е естественият ход и развитието на събитията, нито кого да обвинявам. Така ли би трябвало да се случва? Предопределено ли беше? Или само така изглеждаше? Кари ли беше, или някой друг?
„Не се съмнявай в собствения си ум.“
След това се сетих за Луси и напрежението се надигна и запука като електричество. В какво можеше да вярва всеки от нас? Кое беше истина? Кой да ти каже? Не знаех кое е манипулирано и планирано и крие още грозни изненади. Седях и чаках Марино и Бентън. Тя бяха вътре в къщата с една майка, която бе полудяла от мъка и гняв. Имаше достатъчно власт и пари да ми създаде колкото неприятности си поиска. Ако съдех по поведението й, щеше да опита, а думите й отекваха в съзнанието ми като фалшив хор, който не искаше да спре да пее.
Кой й бе внушил идеята, че Луси е съблазнила и убила дъщеря й? Защо Аманда Гилбърт бе споменала племенницата ми без никаква причина? Защо една холивудска продуцентка бе чувала за нея? Освен ако Луси и Шанел наистина не се бяха познавали, но това също изглеждаше странно. Ако Шанел бе шпионин, защо Луси би я познавала? Каква работа можеше да са имали на Бермудите? Спомних си как Луси бе казала, че човекът, с когото се е срещала, бил приятел на Джанет. Шанел Гилбърт може първо да се бе запознала с Джанет. Не бях сигурна какво означава това. Но нямах съмнение, че някой е дал на майката основание да се тревожи, че може да подправя доказателствата. Нямаше нужда да се замислям много, за да се сетя кой. Ерин Лория беше погнала Луси. Можех да си я представя, агресивен нафукан агент на ФБР, с нейните южняшки корени и акцент, как се обажда на Аманда Гилбърт и й втълпява всякаква пропаганда, погрешна информация и откровени лъжи. Но защо? За да е сигурна, че ще ни съдят? За да накисне Луси, а аз да бъда уволнена? Да ни насъска една срещу друга и да ни гледа как се самоунищожаваме? Какъв бе истинският дневен ред на Ерин Лория?
Сериозно се съмнявах, че това има нещо общо с правораздаването, с проклетата й работа. И всички тези мисли извираха от най-дълбоките и най-тъмните води на моето недоверие. Не можех да съм сигурна кой ми казва истината, включително собственият ми съпруг, всъщност цялото ми семейство. Пуснах отоплението на стъклата, за да изчистя запотяването. Бях благодарна, че дъждът вече спира, а вятърът утихва. Гръмотевиците се оттегляха и трещяха в далечината. Вече почти не ги чувах. Облаците на юг се разкъсваха.