Тя живя в тази стая от 1995 до 1998 година, не постоянно, идваше и си отиваше, докато завърши Университета на Вирджиния, като през почти цялото това време работеше за Изследователското инженерно звено на ФБР. Кари Гретхен беше неин ментор. ФБР повери племенницата ми, която бях отгледала като собствена дъщеря, на грижите на чудовище и психопат и това решение промени целия ни живот. Промени абсолютно всичко.
5.
Кари влезе в стаята с малък автомат на шията. Беше „Хеклер и Кох“ MP5K и бе притиснат до гърдите й. K идва от kurz. „Къс“ на немски. Оръжието е проектирано така, че да влиза в специално куфарче, и в дъното на съзнанието ми се надигна усещане за нещо познато. Познавах това оръжие. Виждала го бях. Почувствах как гърдите ми се свиха, когато Кари се приближи към камерата и погледна право в нея с широко отворени очи, студени като зимно небе. Косата й бе изрусена до сребристо, късо подстригана, тясното й лице с фини черти беше остро като мачете; беше с чисто бели потник, шорти, чорапи и обувки.
През 1997 година тя бе около двайсет и пет годишна, макар че тогава не бях сигурна каква е точната й възраст. Можеше да мине за много по-възрастна или много по-млада — или за жена без възраст или за старица със своето слабо жилесто тяло и сини очи, които бързо сменяха оттенъците си като неспокоен океан, опасен като промените в настроението й. Беше много бледа, сякаш слънце не я бе докосвало. Бялата й кожа сякаш излъчваше светлина като лампион и контрастираше с черната каишка около шията й, с късото и дебело черно оръжие, което вече бе толкова близо до камерата.
Беше ранен модел с дървена дръжка, вероятно произведен през 80-те години на XX век, а може и би и по-рано, но не бях сигурна откъде знам това. Виждах трите режима на стрелба, отпечатани в бяло над спусъка. E за полуавтоматичен, F за напълно автоматичен. Беше избран S за безопасен режим. Отнякъде познавах това оръжие, по дяволите! Къде го бях виждала?
— Поздрави от миналото. — Очите на Кари бяха дълбоко сини. Тя се усмихна. — Нали знаеш какво казват. Миналото никога не свършва. Дори не е минало. Ако гледаш моя кинематографичен шедьовър, тогава е редно да те поздравя. Все още си на тази земя, шефе. — Начинът, по който каза „шефе“, беше странен, вероятно редактиран. — Това, което трябва да заключиш от видяното, е, че още не искам да си мъртва. Ако исках, щеше да си.
— Докато дойде време да гледаш това, можеш ли да си представиш колко възможности съм имала да ти пусна куршум в главата? — Кари вдигна късото дуло на автоматичното оръжие пред камерата. — Или още по-добре? Ето тук? — Тя докосна тила си в основата на черепа на нивото на втори шиен прешлен: прекъсване на гръбначния стълб точно на това място води до моментална смърт.
Не се учудих, докато я гледах как описва това. Бе същото нараняване, което бях открила при скорошни убийства със снайпер в Ню Джърси, Масачузетс, и Флорида. Невидим стрелец, който пресата бе нарекла Медноглавата змия, бе пуснал куршуми от мед във вратовете на четирите си жертви. Една от тях бе Боб Росадо, американски конгресмен, убит миналия юни, докато се гмуркал от яхтата си във Форт Лодърдейл. Неговият син тийнейджър Трой, напъпил млад психопат с криминално досие, бе изчезнал по същото време и можеше също да се окаже жертва. Още не го бяхме намерили. Не знаехме къде е. За последно бил видян с нея, с Медноглавата змия, с Кари Гретхен.
— Ако знаеш как, можеш да причиниш смърт по много начини. — Говореше бавно и отчетливо, като за запис. — И не знам кое ще е най-подходящо за теб. Бързо, така че да не разбереш какво се случва? Или проточено и болезнено, така че да си напълно наясно? Искаш ли да знаеш дали скоро ще умреш, или не? Това е въпросът. Хммм.
Вдигна очи към белия акустичен таван със сивкави флуоресцентни лампи, които бяха изгасени.
— Вероятно все още внимателно обмислям тези опции. Чудя се колко близо до унищожението ти ще съм стигнала до момента, в който гледаш това. Но нека започнем, докато сме сами. Луси скоро ще се върне. Това си е между теб и мен. Шшшт! — Тя сложи пръст пред устните си. — Нашата тайна.
— Записала съм всичко тук в разказ, който обяснява какво виждаш и чуваш. — Тя вдигна няколко листа, разпечатани рехаво, като за сценарий.
Фукаше се. Искаше внимание. Но от кого? Този видеоклип бе пратен на мен. И все пак интуицията ми ми казваше, че не съм желаната публика. Може би вече не бях в състояние да съм обективна.