Продължавах да наблюдавам, като хвърлях поглед на имейлите и съобщенията си. Когато телефонът ми звънна, си дадох сметка колко лесно се стряскам вече. Непрекъснато бях нащрек и с разклатени нерви. Познах номера, който ми звънеше, но бях озадачена.
— Скарпета — отговорих.
— Не искам да ти го казвам, но наистина няма да повярваш — започна Ърни, без да поздрави.
— Защо ми се обаждаш от балистичната лаборатория? — попитах.
— Ще стигна и дотам, но първо по-важното — каза той. — Метаматериалът, който прати, може да е от охранителната система на Луси, която предполагам, че е като в „Стар Трек“.
— Питах я и тя каза, че не е — отговорих му.
— Не че съм виждал нещо подобно в охранителна система — каза той.
— Луси ми каза, че никога не е виждала такъв метаматериал, но предполага, че може да е кварц или калцит.
— Така е — потвърди той. — По-точно калцит с лазерно качество, който обикновено се използва във високия клас оптика като обективи за камери, микроскопи, телескопи. Но пък шестоъгълната форма на този е много странна.
— Значи няма как да разберем откъде е дошъл метаматериалът, ако не локализираме източника за сравнение.
— Точно така — отвърна той. — Което ме води към влакното от бизон. Бих искал да знам източника, защото е старо и интересно.
— Бизон ли каза?
— Да, като в „Малка къща в прерията“ и центовете от времето на дядо ми.
— Бизоните имат влакна?
— Е, имат козина. За по-просто ще кажа, че съм намерил косъм. Но технически това е влакно и е първото съвпадение в моята библиотека с животински материал — каза той гордо, почти с любов. — Точно затова я изграждам толкова години. Все чаках да се появи нещо подобно…
— Бизоните не са типичен вид за този регион. — Взирах се право напред в черен джип, който даваше на заден към мен по наводнената алея.
Не беше на тактическата група, поне така ми се струваше. Беше прекалено луксозен.
— Мисля, че ако вземем предвид контекста, Кей, косъмът може да се окаже много стар — каза Ърни. — Вероятно от бизонска кожа, килим, дреха, която е била прибрана някъде или е от по-ранна епоха. А онази кеймбриджка къща, пред която беше паркиран ванът ти, когато намери топчето боклук и стрелата? Тя наистина е стара.
— Да. На повече от триста години. — Вниманието ми бе приковано в джипа, кадилак ескалейд със затъмнени прозорци и специален регистрационен номер на коли под наем.
Той бавно се движеше на заден към мен, тръгваше и спираше, стоповете му светнаха, докато Ърни ми обясняваше, че се бил поразтърсил. Разровил се, както се изрази, и ми напомни поне за стотен път, че е трябвало да стане археолог.
— И какво изкопа? — Очите ми бяха втренчени в приближаващия се черен джип.
— Че къщата на Гилбърт е била построена от някакъв богат англичанин, който бил собственик на корабна компания — каза той. — Според информацията, на която се натъкнах, имотът бил доста голям, когато Кеймбридж бил селски район и тук нямало нищо кой знае какво освен малък колеж на име „Харвард“. Оригиналното имение включвало къщичка за опушване на храна, къща за гости и квартира за прислугата, кухня, а в една статия пише, че кравите били прибирани в мазето, за да не умрат зиме от студ. Извеждали ги да пасат и след това ги връщали в обора.
— Мога да си представя какви следи има на това място. — Виждах накъде бие.
— Следи като парченцето венецианско стъкло, което може да е от търговско мънисто — каза той, — което пък може да се свърже с корабната компания. Както и кожите.
Но къде толкова крехки и ефимерни неща можеха да бъдат запазени толкова дълго и на скрито? Трябваше тепърва да търся още нещо в този имот, нещо, което можеше да се окаже капсула на времето. Къщата бе ремонтирана и уголемявана през вековете и външните постройки бяха бутнати, от тях бяха останали само счупените тухли, пръснати под живия плет в задния двор, които бях забелязала през прозореца. И тогава в мислите ми пак забумтя хеликоптерът на ФБР, който претърсваше имението на Луси за нещо закопано. Може би това място трябваше да бъде претърсено по този начин.
Не се поддадох на импулса да сляза от моя джип и да започна да оглеждам. Бентън и Марино щяха да се появят всеки момент. Не би било разумно да се скитам сама из двора, затова останах вътре зад заключените врати, а Ърни ми обясни какво бил открил за американската търговия с кожи. Каза, че някои влакна от бизоните можели да бъдат изпредени и да се получи материя, подобна на кашмира, и че това била една от причините кожите да са толкова популярен продукт за износ до края на деветнайсети век.