— Който е да е, тя дразни нас с това — отвърнах. От време на време си мислех за момчето. Какво ли се бе случило с Трой Росадо? Какво ли бе направила Кари с него, след като бе убила баща му от борда на собствената му яхта, докато той чакаше на повърхността на водата да започне да се гмурка? Казах на Ърни да съобщи на ДНК лабораторията за подозрението ми. Типично бе за Кари да си хване за партньор объркан тийнейджър, да го съблазни и да го накара да прави каквото тя поиска. След това да му благодари по нейния си начин. Който бе отвратителен.
— Какво знаеш за лепилото на стрелата? — Гневът ми вече кипеше. — Имаш ли химически анализ вече? Нещо специално?
— Цианоакрилат, доброто старо суперлепило.
— Нещо друго?
— Засега имаме само бульон от следи. — Ърни говореше за боклуците на живота, които смяташе за съкровища, почти жизнерадостно. — Кравешки косъм: не забравяй, че ти споменах, че хората са държали кравите си в мазето. Също така косъм от сърна, което е необичайно. Намерих също така вълна, памук и други естествени влакна, полен и късчета от хлебарки и щурци. Плюс калиев нитрат. С други думи, селитра в добавка към сяра, въглерод и малки количества желязо, мед и олово, които като че ли са проникнали във всичко — каза той и аз разбрах защо е в балистичната лаборатория.
Селитрата, сярата и въглеродът са основните компоненти на барута. Особено на черния барут.
— Най-странни са малките глобули метал, които в някакъв момент са се стопили — каза Ърни. — Това обикновено намирам по кожата, особено около изгаряния и екзекуции с ток.
— Да не би да са нагар от куршуми? — Мислех си за гранулите, които бях видяла и които приличаха на черна кристална захар.
— Разтопеният метал е мед и според мен няма връзка с нагара от куршуми. Както вече казах, свързвам го с рани от изгаряния с ток, при които настъпва смърт. Слагам те на високоговорител — каза Ърни. — Да чуем мнението на истинска откачалка на тема оръжия.
— Сигурни ли сте, че не е нагар от куршум, запален и незапален барут, какъвто обикновено виждаме при изстрели? — повторих въпроса си. — С други думи, може ли нагарът да е от нещо съвременно? Има ли някаква откачена причина във вана ми да има нагар от куршум? И може би затова да се появява в лабораторните изследвания?
— Бих казал, че не. И бих го казал категорично. — Вече не говореше Ърни. — Никой няма по-чисти превозни средства за изследване на местопрестъпления от нас и ако въпросният черен прах бе горял, щеше да е много нестабилен. Най-вероятно тогава нямаше да го намерим.
Дълбокият глас с акцент от Средния запад беше на Джим, шефа на балистичната лаборатория.
— Обгорелият черен барут е изключително корозивен — обясни той. — Особено когато избухва от влага, като например от кондензацията, която се образува, когато дулото се охлажда. Става химична реакция, при която се образува сярна киселина, и ако не го знаеш и не си чистиш пистолета, който стреля с черен барут, дулото става опасно. Говоря за часове. Това тук не е горял барут. И със сигурност не е нагар от изстрел.
Черният барут може да остане годен неограничено време, ако е защитен в добра оръжейна или запечатан от ръжда в старо оръжие, и Джим и Ърни смятаха, че си имаме работа с това. Негорял барут, който е оцелял стотици години. Замислих се за историите, които бях чувала, за старинни оръжия, заредени с муниции, за които хората смятали, че са негодни, докато пушката случайно не гръмнела.
— Колко гюлета за оръдия си виждала да подпират вратите или да висят от портите, особено по времето, когато живееше във Вирджиния? — попита Джим.
— Ако ми даваха по долар за всяко… — отвърнах.
— Повечето хора нямат представа, че снаряд от Американската революция или от Гражданската война може все още да избухне, затова си декорират къщите с бомби.
— Може ли черният барут да е съвременен? — попитах отново, защото беше изключително важно. — Има ли дори най-малка възможност? Как можем да сме сигурни, че някой не го използва за направата на взривно устройство?
— Черният барут не е детска игра — каза Джим. — Използването му за направата на бомба би било непрактично и опасно.
— Както при всичко, зависи за кого говорим.
— Чуй ме, аз пръв бих казал, че не бива да подценяваме никоя потенциална катастрофа. По-добре да сме сигурни, отколкото да съжаляваме. И да. Човек може да си направи барут. Като дете си правех, по цял ден бърках нещо в гаража. Истинско чудо е, че доживях да гласувам и да пия алкохол.