Выбрать главу

Аманда Гилбърт излезе на верандата първа и през мен като земетресение премина чувство на обреченост.

— Когато изсъхне, го натрошаваш и го прекарваш през сито или каквото там имаш в кухнята, например гевгир за спагети. — Ърни продължаваше смъртоносния готварски урок, докато моите мисли не спираха да се блъскат в Кари Гретхен.

Колко жестоко и лукаво би било да прибегнеш към нискотехнологична буратна бомба с опасни добавки като сачми и пирони. Предпочитах да ме застрелят. Както и повечето хора. Кари без съмнение би се забавлявала от мисълта за такава мъчителна смърт. Или пък целта й беше да осакатява и измъчва, да тероризира, да къса парче по парче, крайник по крайник, скалп по скалп.

Гледах Аманда Гилбърт, Бентън и Марино, които говореха на предната веранда скрити от дъжда, докато Ърни ми разказваше за микроскопичните фрагменти, които смяташе за важни. Реши, че било възможно черният барут да е бил съхраняван в дъбови бурета. Можел да е от Войната за независимост или от Гражданската война. Освен ако не бил домашно направен. Черният барут, който намерил, не можел да е съвременен. Бе доста сигурен в това, но аз не бързах със заключенията. Ако в този ден се стараех за нещо, то бе да съм много внимателна с предположенията.

— Мисля си за външна постройка, за мазе. — Той отново искаше да знае дали сме претърсили навсякъде. — Важно е, че не намерих нищо от съвремието. Например нищо синтетично като полиестер или найлонови влакна.

— Проверихме мазето. — Гледах през страничния прозорец Аманда Гилбърт, която спореше с Марино на предната веранда. — Празно е. Не е заключено или запечатано. Достъпно е през дървена врата откъм двора.

— Може да е място, което преди е било оръжейна, а по-късно да е превърнато в нещо друго — предположи Ърни. — Просто го имай предвид, когато оглеждаш.

Аманда Гилбърт, Бентън и Марино слязоха по стъпалата и под кроткия дъжд. Казах на Ърни, че трябва да затварям.

От кадилака излезе шофьор. Големите му уши стърчаха изпод униформената шапка.

Видях го как отвори задната врата за Аманда Гилбърт и не се изненадах на неувереното му шофиране, на спирането и тръгването преди малко. Марино и Бентън се качиха при мен и Марино както обикновено седна отпред. Не каза нищо. Тръгнах след кадилака, като спазвах дистанция.

— Какво стана? — Карах бавно по наводнените плочи.

— Ужасно е ядосана. — Марино потупа джобовете си, както правеше, когато си търсеше цигарите. — Вероятно ще съди всички ни.

— Ето какво мога и ще ви кажа — обади се Бентън зад мен, докато минавахме покрай други старинни палати, в които живееха богатите съседи връзкари на Шанел Гилбърт.

Но преди да продължи, аз го прекъснах:

— Аманда даде ли някакво обяснение защо смята, че Луси има нещо общо с убийството на Шанел?

— Може би затова ФБР нахлуха в имота на Луси. — Марино се бе обърнал в седалката си, за да ме гледа, докато говорехме, и както винаги трябваше да му кажа да си закопчае колана. — С други думи, Ерин Лория е змията. Но това, което не мога да разбера, е как е могла да знае нещо толкова рано. Вие, идиоти, бяхте вдигнали хеликоптера си преди дори ние да разберем за убийството. — Това последното го каза на Бентън.

— Прав си. Не знаехме за убийството, но имахме представа за връзката — отговори Бентън.

— Каква връзка? — Спрях джипа на Братъл стрийт.

— Имаме записи от летищни камери за пътуването на Луси до Бермудите. Знаехме кога е кацнала там и кога се е върнала в Бостън. Знаехме, че Шанел Гилбърт е била в частния самолет с нея.

— Чакай малко. — Погледнах го в огледалото за обратно виждане и очите му срещнаха моите. — Луси е докарала Шанел от Бермудите?

— Да.

— И си напълно сигурен?

— Шанел Гилбърт е в декларацията й, Кей — каза той. — И когато са се качили в самолета на „Логан“, агентите са проверили паспортите, както можеш да очакваш. Няма съмнение кой е бил в самолета на Луси.

— Точно обратното. Според мен има много въпросителни кой е бил. — Съсредоточих се върху шофирането, внимавах да избягвам дълбоките локви и падналите клони.

Опитвах се да не се поддавам на това, което изпитвах. Достатъчно зле беше, че Луси може да се е срещнала с Шанел на Бермудите. Но ако Луси я бе докарала в Бостън, това вероятно правеше племенницата ми заподозряна за убийството й. Това би обяснило част от случилото се днес. Но не вярвах, че обяснява всичко.