— Напълно сигурни ли сме, че Шанел е била в самолета? — попитах пак. — А не някой, който се е преструвал на нея? Или може би трябва да се зачудя дали някой не се е правил на Шанел Гилбърт. Кой по дяволите е убит, ако не е тя?
— Сигурни сме в самоличността й — каза Бентън, което не бе никакъв отговор. Той може да беше сигурен в нейната самоличност, но това не означаваше, че казва истината.
— Тя за вас ли работеше? — попитах направо. — Служител на ФБР под прикритие?
— Не за нас. Но с нас.
— Оставам с впечатлението, че след като се е уволнила от флота, не се е занимавала само с фотография — отвърнах кисело и нападателно. — Но е напълно възможно да е страдала от посттравматично разстройство. Мога да си представя, че работата за някоя разузнавателна служба като ЦРУ може да е много стресираща. Кога с Луси са били в самолета?
— Кацнали са на „Логан“ онзи ден, в сряда — каза Бентън.
— Предполагам, че сте проверили кетъринга освен декларацията — отвърнах.
— Защо питаш?
— Знаете ли каква храна е поръчала Луси за гостенката?
— Кафяв ориз със скариди. — Очите му бяха впити в моите в огледалото. — Както обичайните неща, които Луси обикновено има в самолета. Ядки, свежи зеленчуци, хумус, тофу. Постоянното й меню.
— Някой е ял студена китайска храна? Не че и аз не съм го правил хиляди пъти направо от кутията — каза Марино. Забавих, защото водата плисна под шасито на джипа. — Но не и в частен самолет. Луси няма голяма кухня и отказва да има стюардеса на борда. Но китайско ми се струва странен избор за кетъринг.
— Стомашното съдържимо на Шанел е скариди, ориз и зеленчуци, но времето не отговаря — казах. — Храната бе в много начален стадий на смилане. Със сигурност не я е изяла по време на краткия полет от Бермудите до Бостън. Но се чудя дали не я е занесла у дома за по-късно. Ако не е идвала в къщата от месеци, както твърди майка й, тогава в хладилника не би трябвало да има нищо за ядене.
— Точно това видяхме, докато оглеждахме кухнята — съгласи се Марино.
— С изключение на пресните сокове. Можем просто да приемем, че са нейни, но подозирам, че не са — отвърнах. — В колко часа е кацнал самолетът на Луси?
— Малко след един следобед — каза Бентън. — И си права. Шанел не е яла в самолета. Пилотите си спомнят, че е носела част от поръчаната храна със себе си. Трябвало да й намерят торбичка.
— Говорил си с пилотите. — Хванах се за това, което току-що бе казал, и той млъкна, сякаш за да прецени коя информация не би искал да сподели. Накрая каза:
— Да.
— Любопитна съм какво те е подтикнало да го направиш, Бентън. Какво си се надявал да откриеш? Разпита ли ги за Шанел Гилбърт? Или въпросите ти бяха за Луси и това, което митничарите може да са търсили в самолета й?
— Не бяха митничари. Бяха от Агенцията за борба с наркотиците.
— Разбирам. Е, историята става все по-жалка и обидна. Нека позная. Хората от Агенцията за борба с наркотиците са се появили там, защото са имали съмнения, че Луси е намерила начин да се сдобие с медицинска марихуана за умиращата сестра на Джанет?
— Изглежда, че Луси я е взела от Шанел Гилбърт.
— Тогава как се е озовала в старата дървена кутия в гардероба? — попита Марино. — Кой, по дяволите, я е сложил там, щом Шанел не е идвала от миналата пролет?
— Миналата пролет Луси и Джанет разбраха, че ще имат нужда от нещо, което да помогне на Натали. Това, което сте намерили, може да е в дървената кутия оттогава — каза Бентън. — Друго нищо не знам.
— И това е обяснението откъде Джанет, Луси и Шанел се познават? — попитах. — Заради Натали и медицинската марихуана?
— Не — отвърна Бентън. — Медицинската марихуана е случайност. Тя няма нищо общо със запознанството им, но после се оказва нещо, което ги свързва. Отново заради Натали.
Започвах да се чудя дали Джанет не е запознала Луси с шпионин. Запитах се защо Джанет би познавала такъв човек.
— Майка й трябва да я е взимала от Калифорния — каза Марино.
— Мисля, че Шанел е била напълно способна да си намери каквото й е трябвало — каза Бентън. — Но за да ти отговоря, Кей — погледна ме в огледалото, — Луси е прекарвала „стоката“ до Вирджиния. Смята се, че тя я е доставяла на Натали в месеците преди да умре.
— Може би федералните трябва да отделят време и ресурси на истинските престъпления? — отвърнах му. — Колко по-различен би бил тогава светът.