— Така се твърди — припомни ни Бентън. — Не сме сигурни кой е подал тези сигнали на 911.
— Полицайката отишла там, слязла от колата си и започнала да търси някакви следи от червения джип и гаменчетата. И се натъкнала на патрулката на Хайд. Вероятно няма как да я видиш, ако не си пеша. Познавам района, никой не се доближава до огромните планини от пясък и чакъл, които стоят там цяла вечност. Винаги сме се шегували, че там човек може да потъне като в плаващи пясъци. Сигурен съм, че колата нарочно е била изоставена там от някой, който не е искал да я намерим поне известно време. Няма начин Хайд сам да е решил да отиде там.
— Не разбирам защо полицай Дърн не може да отвори багажника — каза Бентън. — Освен ако не е блокиран по някакъв начин.
— Тя казва, че е залепен — отвърна Марино и аз се сетих за сребърната кутия във формата на риба, която бе отворил с ацетон. — Значи може да има още една камера вътре, нали така, докторке? — Мускулите на челюстта му бяха стегнати. — Или някаква друга награда от томболата, като например убито ченге.
— Мисля, че можем да се досетим какво се очаква да предположим, че има вътре в багажника — каза Бентън, сякаш не биваше да е толкова сигурен.
— Честит Четвърти юли. — Марино взе телефона си, за да се обади. — Кари иска да превърне този ден в проклета заря. Мамка му.
Слушах го как се свързва с полицай Дърн и й нарежда да не докосва багажника и да се отстрани от колата. Досещах се, че тя се спори с него. В момента всеки читав полицай имаше само една грижа и това бе безопасността на Хайд. Ако той беше в багажника, трябваше да го извадят веднага. Ами ако още беше жив?
— Да чуваш някакви движения? — попита Марино полицай Дърн, докато открехваше прозореца си и палеше цигара. — Има ли някакъв знак, че той може да е вътре? Добре. Ще сме при теб до три минути. — След това затвори и каза на Бентън и мен: — Как може да е в багажника и да не рита и блъска, за да излезе? Тя ми каза, че не чува нищо. Най-добре да повикаш веднага там Харолд и Ръсти, в случай че подозрението ни се окаже истина.
— Какво ще кажеш ти да им се обадиш? — отговорих. — И като се чуеш с тях, кажи им да вземат електрическа бормашина и бороскоп от балистичната лаборатория. Предполагам, че сапьорите имат всичко необходимо, но за всеки случай.
— Не можеш да насочиш проклето водно оръдие срещу багажника, освен ако не искаш да убиеш този, който може да е вътре. — Марино бе ужасно напрегнат.
— Затова правиш дупчица и поглеждаш вътре — казах му, докато потеглях към реката. — И нямам предвид буквално теб, Марино. — Ако има следи от черен барут някъде, не бих приближила електрическа бормашина, освен ако не го правят сапьорите.
— Колко време имаме? — отвърна той.
— Отговорът е — никакво за губене, ако има и най-малък шанс Хайд да е вътре жив.
— Знаем със сигурност, че багажникът е залепен по някаква причина — каза Бентън. — И то не добра. Ако вътре няма труп, тогава трябва да се притесняваме за друга грозна изненада като бомба.
— Защо тогава ще залепва багажника? — попита Марино. — Защо не остави някой нещастен полицай да отвори капака и — бум! Край на историята.
— Ако багажникът не може да се отвори лесно, се събират повече хора. Колкото повече хора, толкова повече косвени жертви — отвърна Бентън. — Така може да се убият дванайсет вместо един.
— Или до този извод би трябвало да стигнем — реших аз.
46.
Наближавахме старите складове, контейнерите, неработещите конвейери и телфери. Висока ограда с основа от чакъл и пясък се издигаше над ръждясалите релси и шосетата 1–93 и U.S.1. Отвъд беше окаченият на стоманени въжета мост Заким и очертанията на Бостън на фона на небето, върховете на небостъргачите и сградите се разтваряха в мъглата. Дъждът не беше силен, но не спираше. Около реката щеше да е кално и по-ниските участъци щяха да са под вода.
Погледнах в огледалото за обратно виждане към Бентън. Очите му бяха помръкнали и мрачни. Не можех да разбера дали е в контакт с колегите си от ФБР.
— Какво става с твоя отдел? — попитах го. Марино гледаше през страничния прозорец и говореше с шефа на сапьорите от своя участък.
— Петнайсет-двайсет минути? — каза Марино. — Да, обикновено няма нужда да пипаме нищо и можем да стоим там до второ пришествие. Но не и когато полицай може да умира в проклетия багажник. Да, идвайте веднага, но ще започна без вас. Да, чухте ме ясно. — Затвори и хвърли телефона в скута си.