— Да очаквам ли да видя някои от твоите хора? — попитах Бентън. — Защото се надявам да не е така.
— Нищо не съм им казал — отвърна той и Марино се извърна и го изгледа.
— Глупости. — Марино пак се взря през прозореца и добави: — Един от моите хора е изчезнал или е мъртъв и бостънският отдел на ФБР не знае?
— Не е моя работа да ги информирам, освен ако не попитат — отговори Бентън на тила му. — Ако ме каниш да помогна и по този начин каниш и моята агенция, това е друга работа.
— Кога съм канил някого и откога, по дяволите, вие чакате покана? Отговорът е, че вие, момчета, си правите каквото си щете.
— Не става въпрос за нас. А за това, че се опитвам да помогна — каза Бентън. — И ти казвам с доста голяма доза сигурност, че това е игра. Което не означава, че не е смъртоносна.
— Вече толкова много помогна днес, че не знам как ще ти се отблагодаря — каза Марино саркастично и грубо. — Имам предвид, че летя над имота на Луси, гледа как я атакуват и как й изнасят вещите. И всичко това защото вие, момчета, е трябвало да знаете къде е ходила и кога и кое е най-подходящото време да организирате засада. Ако приемем, че Агенцията за борба с наркотиците не я е докопала първа.
Завих по един черен път и видяхме синьо-червена вълна от включени полицейски лампи.
— Сигурно сте заговорничили дни и седмици и съм сигурен, че не сте споделили с никого събраните от вас данни. — Марино не спираше тирадата си. — Все пак говорим за семейството. Защо ще ни казваш каквото и да било?
Бентън мълчеше. Знаеше кога не бива да отговаря на Марино: когато е напрегнат и бесен.
— И точно сега може да имаме мъртъв полицай, нали. — Марино нямаше намерение да спира. — И със сигурност нямам нужда от помощта на шибаното ФБР. Всъщност, ако вие, задници, не си бяхте пъхали носа в случващото се, Кари Гретхен нямаше да убие още някого, този път ченге.
— Внимавай… — почна Бентън, но Марино го прекъсна.
— Да внимавам? Малко е късно да внимавам, мамка му — извика и аз осъзнах за какво става въпрос.
Марино бе обзет от ужас. Страхуваше се, че ще умре. Опитваше се да не изпада в паника и гневът беше неговото лекарство. По-добро от парализиращия страх.
— Да не би да ми казваш, че си внимавал, Бентън? Да поговорим за Ерин Лория. Ако тя беше ченге, щеше да е най-лошото. Но е типичен ФБР агент, лъжлива манипулираща кучка, която е тръгнала да урежда стари сметки. Да я назначиш по случая с Луси е все едно да пратиш сериен убиец педофил да ти гледа децата.
— Казах ти ясно, че нямам нищо общо с идването на Ерин тук — отвърна Бентън.
— Е, какво странно съвпадение, че Луси я познава от времето в Куонтико.
— Съмнявам се, че е съвпадение.
— Мили боже! Казваш подобни неща, сякаш са нормални. Съмнявал си се, че е съвпадение? И просто така си стоиш като шибан истукан и чакаш да видиш какво ще се случи?
— Не седя и не чакам да видя какво ще се случи, освен ако нямам причина — каза Бентън, докато аз паркирах на прилично разстояние от няколкото полицейски коли, със и без обозначения.
Слязохме и отидох зад джипа. Обувките ми скърцаха по чакъла и пляскаха в локвите. Дъждът бе отслабнал.
Полицаите носеха дъждобрани и се бяха събрали на цели трийсет метра от патрулката на Хайд. Тя бе мокра и изцапана с кал. Изглеждаше празна и безжизнена. Каквото и да направехме, се излагахме на ужасен риск. Не виждах възможност, която да не включва потенциални грозни последствия, и Марино имаше всички основания да реагира така. Обикновено когато се подозира наличието на взривно устройство сапьорите обезопасяват превозното средство, като го затварят в контролируема среда. Могат да използват преносими рентгени, за да решат дали вътре има бомба, и ако се окаже, че има, обезвреждат източника на енергия, обикновено с водно оръдие. Но това, което бе казал Марино, беше вярно. Ако направеха това, Хайд вероятно нямаше да оцелее, ако приемехме, че е в багажника и още не е мъртъв.
Ръсти и Харолд пристигнаха и аз тръгнах към вана им, който се клатушкаше през калта. Паркираха, аз отворих задната врата и те се появиха на нея в дъждобрани. Посегнах към бороскопа и електрическата бормашина, прибрани в черни пластмасови куфарчета, но Марино ги грабна от ръцете ми.
— Аз ще се погрижа. — Нареждаше ми по същия начин, както го бе направил с полицай Дърн.
— Тя може да има дистанционно или някакъв друг начин да взриви бомба… — каза Бентън, който дойде до нас.