— За ФБР, за сегашната администрация — да, моментът е лош — отвърнах. — Но не и за Кари. На нея не би й пукало за това, което току-що каза, освен че би изпитала екстаз, че е организирала истинско бедствие. Така че кой накара Джанет да снима случващото се в тяхното мазе?
Върнах се към момента, в който, докато стоях в спалнята на Шанел Гилбърт, осъзнах, че Бентън е на вратата. Вече нямах никакви съмнения, че е гледал същото живо излъчване, което и аз. Двамата с Джанет бяха партньори. Луси може би също бе техен партньор. Тримата бяха заедно в това, а аз бях излишната, оставена в неведение. Бентън не признаваше нищо, но беше логично.
— Ами другите видеа? — попитах. — Онези, които уж е направила Кари? Кажи ми, че ти си причината за тях, че ти си този, който се е погрижил да ми бъдат пратени.
— Защитава ни конфиденциалността между съпрузи. — Бентън ме погледна. — Няма дори да споменаваме този разговор. Но да. И Джанет ми помогна.
— А моментът, в който получих тези малки кибербомби от линията за спешни случаи на Луси, които се е предполагало, че ще ме вдигнат по тревога? Сигурно сте планирали всичко отдавна. Просто се опитвам да разбера връзката между изпращането им до мен и смъртта на Шанел Гилбърт.
— Убийството й е според плана на Кари. Не според нашия — каза Бентън. — Но дали има връзка? Да. Изглежда, че тя е знаела от известно време каква е Шанел Гилбърт. Като имаш предвид предишните връзки на Кари с Русия и това, което знаем, че е правила там поне десет години? Не е никаква изненада, че се е срещала с наши разузнавачи.
— Кари и Шанел имали ли са връзка?
— Не би ме изненадало.
— Предполагам, че ти си дръпнал спусъка и си се погрижил видеата „Покварено сърце“ да ми бъдат пратени, защото си знаел, че Луси ще бъде атакувана тази сутрин — казах. Бентън не отговори. — Просто искам да знам, че нямаш нищо общо с убийството на Шанел…
— Господи, Кей. Разбира се, че не. — Погледна ме. — Трябва да спреш. Достатъчно е да кажа, че информацията от записите, които си гледала, ще разклатят това, което Ерин Лория се опитва да причини на Луси. Моментът е подходящ, довери ми се. Не бива да говорим повече за това.
— Колко съм глупава, че не се сетих. — Изключих чистачките, защото дъждът бе почти спрял. — Трябваше да се сетя, когато Кари призна, че има болест на кръвта, че е физически увредена. Няма нужда да съм профайлър, за да схвана, че тя никога не би искала да изглежда слаба. Не и пред мен. Но не е устояла да направи подобна изповед пред теб.
— Трансфер. Не е по-различно от случващото се между пациент и психиатър.
Погледнах го.
— Откога имаш тези записи, Бентън?
— Горе-долу от създаването им.
— Луси досети ли се?
— Не веднага. На немонтираните записи Кари се обръща към мен по име. Не към теб.
— Тогава значи и Луси ги е гледала. Ти, Джанет и Луси сте заедно в този заговор. Така си и мислех. Добре. Поне вече знам.
Гъстият сумрак замъгляваше светлините и размиваше очертанията на дърветата и сградите. Площад „Харвард“ бе почти пуст и обвит в мъгла.
— Спокойно можем да кажем, че всички трябва да сме заедно в това — отвърна Бентън.
— Автоматът MP5K е бил филмов реквизит и докладите, които го свързват с покушението, вероятно са фалшифицирани — казах аз. — А видеата се оказаха пропаганда…
— Не са — прекъсна ме Бентън. — Записите са истински и Кари наистина е крила камери в стаята на Луси в общежитието.
— Държал си ги седемнайсет години и изведнъж си решил да ги монтираш в клипове, за да ми ги изпратят. — Следвах следата натам, накъдето бях сигурна, че води. — Използвал си скритите записи на Кари срещу нея и това предполага, че и тя е гледала „Покварено сърце“.
— Бихме могли да го предположим.
— Тогава това може да означава само едно. Кари Гретхен е замесена във всичко — казах. Алеята към къщата на Гилбърт се появи пред нас. — Тя вижда всичко, което правим.
— Вече стреляш в целта — каза той.
— Повествование, основано на данни.
— За това става въпрос — отвърна той. — Това е големият удар на Кари. Да, тя вижда и манипулира почти всичко и го прави от доста време.
Подскачахме и пръскахме вода по същите стари павета, през същите дълбоки локви. Паркирах зад трите джипа на Бюрото на алеята пред къщата.
— В контакт ли си с твоите хора? — Угасих двигателя. — Защото в светлината на всичко останало нека не се осмеляваме да влизаме вътре, преди да сме сигурни, че вашите агенти са живи и здрави и че се знае местонахождението на всеки от тях.