Нямаше нужда да повтарям случилото се в Южна Флорида преди два месеца. Нямаше нужда да научавам по трудния начин, че Кари е убила нашето подкрепление.
— Предупреждавам те, че двама от агентите, които бяха в дома на Луси, са тук заради предполагаема връзка между Луси и Шанел — каза Бентън и ми обясни, че четиримата агенти вътре са се пръснали.
Освен странния шум като от трясване на тежка врата не открили нищо друго неочаквано. Бентън каза, че така му докладвала Ерин Лория. Вече бяхме на верандата. Той натисна дръжката на входната врата. Не беше заключена. Охранителната система бе деактивирана. Чух звън, когато вратата се отвори, но не беше алармата. Беше телефонът на Бентън.
Той погледна дисплея. Сложи ръка на рамото ми и ми показа изображението, което му бе изпратено — снимка от бороскопа на вътрешността на багажника. Там нямаше нищо освен обичайните неща, които носят полицаите. Видях аптечка, руло тоалетна хартия, пакет салфетки, шишета с почистващ препарат, кабели с клеми. Бентън отвори вратата и влязохме във фоайето, където миризмата на разлагаща се плът се бе разсеяла. И отново чухме тупването.
Беше приглушено, но силно. Точно същото като преди. След това се чу още два пъти бързо един след друг.
БУМ! БУМ!
Тежко трясване, което звучеше леко металическо и ми се стори по-силно, отколкото го помнех, сякаш звукът му бе усилен. С Бентън се огледахме. Не чувахме и не виждахме следа от никого. Той бръкна под сакото си, извади пистолета си и тръгнахме през фоайето. Спирахме на всеки две-три крачки и когато се приближихме до вратата, която водеше към мазето, чух гласове. Бентън отвори вратата.
И чухме Ерин Лория.
48.
Първият знак за неприятности беше, че лампите над стълбището вече не работеха. Имах фенерче в чантата си и бръкнах да го извадя заедно с деветмилиметровия ми пистолет.
Ерин Лория крещеше някъде под нас в напълно тъмното мазе:
— ФБР! Излез веднага с вдигнати ръце!
Осветих стълбите и стените. Натиснах ключовете на лампите, но те не светнаха. Ако в мазето имаше и други агенти, не ги чувах и виждах. Струваше ми се, че сме сами. Чувствах, че сме направили може би най-лошата грешка в живота си.
— ФБР! Излез веднага с вдигнати ръце!
Гласът на Ерин Лория беше на запис.
После пак се чу онзи тряскащ звук и този път като че ли идваше от дъното на мазето, от другата страна на дървената врата към задния двор.
— ФБР! Излез веднага с вдигнати ръце!
Кари ни се подиграваше със записа на Ерин Лория, която все едно рецитираше реплики от евтина кримка. Агентите на ФБР не бяха тук долу или ако бяха, нямаше и следа от тях. Докато осветявах празното мазе, осъзнах, че сме там, където трябва. Беше планирано, но не от нас. Това бе нейният план.
— Стой зад мен — каза Бентън тихо.
Нямаше къде другаде да бъда. Не можех да бягам и не можех да остана на едно място в тъмното, докато той вървеше с извадено оръжие. И тогава лъчът спря на място, което не бе на едно ниво с каменната стена около него, и това също бе нарочно. Привлякох вниманието на Бентън към това, което приличаше на таен проход, тръгнахме към него и пак чухме тряскането, звучеше по-силно с приближаването ни. Бентън бутна стената с крак и тя се отмести, после пак се чу тряскането — и се озовахме пред тъмен стар тунел, вероятно на възрастта на къщата.
Долових хладен тежък мирис като от затворено пространство. Насочих фенерчето към отвора вляво от нас. Тряскането се чу пак. Тунелът светна, сякаш бе избухнала бомба. Писъците на Трой Росадо бяха удавени в звука и не бе възможно някой в къщата да го чуе. Той бе под земята, окован за китките към метални халки, прикрепени за стената. Още един гръм и силен блясък и под неговата светлина видях лудите му очи, късата му изрусена коса.
Беше гол, имаше само кърпа, вързана с въже за тесния му таз като превръзката на Тарзан.
На една ръка разстояние зловещо се поклащаше окачена композиция, която се състоеше от малко зелено плюшено мече…
Г-н Пикъл.
И ножче на швейцарската армия.
Онова от стаята на Луси в общежитието.
Имаше и сребърен ключ, бутилка вода и десерт.
Бяха свързани с медни жици, нагласени така, че Трой да го удря ток всеки път, когато се пресегне за вода и храна или се опита да се освободи. Още голи жици висяха от тавана и докосваха главата, раменете и гърба му като пипала на медуза. Помирисах вонята му, когато го доближихме. В дъното се виждаше фризер от неръждаема стомана с двойна стъклена врата. Вътре имаше контейнери с кръв, множество торби от половин литър, тъмночервени и замразени. Тя си бе пускала сама кръв.