Имаше и работно пространство. Кухненски робот. Празни стъклени бутилки. Върху стара дървена работна маса имаше черно копринено долнище от пижама. Шивашкият манекен върху метална поставка приличаше на торс без лице. Навсякъде виждах сребристи проблясъци от огледала.
Трой изръмжа и изведнъж се хвърли върху окачената композиция. Сгърчените му пръсти докоснаха ножчето, то се залюля опасно, чу се тряскането и той изпищя под светлината, която приличаше на светкавица от фотоапарат.
— Трой? — повиках го, очите му се разшириха и той се огледа полудял от страх.
Знаех защо сме примамени тук. Кари очакваше да го спасим. Но това щеше да изисква цена, която вече бях решила, че няма да платя. Трой може би беше единственият свидетел, който да потвърди, че Кари е жива и виновна за случилото се, и бях сигурна, че това е изборът, който се очаква да направя. Имах нужда от Трой заради Луси. Видях Бентън да влиза в онова негово особено състояние, като боен самолет, който се подготвя за атака.
— Трой? Обърни се и погледни зад себе си — каза Бентън.
Хванах го за ръката.
— Бентън, недей. — Не биваше да се приближава повече.
Видях голите жици и водата по каменния под и казах на Бентън, че не можем да стигнем до Трой, без да се изложим на риска да бъдем убити от токов удар. Но Бентън беше в същото състояние, в каквото бе Марино преди малко. Върши си работата. Рискувай живота си. Пожертвай се, ако се наложи, защото в това са се клели хората като нас.
Трой посегна с окованата си ръка към сребърния ключ. Докосна го немощно сковано, сякаш беше полузаспал и сънуваше кошмар. След това се опита да хване ножчето, но всеки път, когато композицията се раздвижваше, електрическата верига се затваряше. Чуваше се тътен, блясваше ослепителна светлина и Трой пищеше. Когато разклати глава, забелязах на тила му правоъгълна рана, тъмна, хванала коричка следа на мястото на липсващия скалп от темето до врата.
Тесните му бледи гърди се повдигаха и спускаха бързо. Изпитото му лице беше брадясало — ако младежкият мъх може да мине за брада. Чуха се стъпки и той се сви. Но не виждахме никого. Тук нямаше никой друг освен нас тримата. Осъзнах, че може би чуваме друг запис, който ни води по адската схема на Кари.
Стъпките се чуха отново, сякаш се приближаваха, а Трой реагира като кучето на Павлов. Бе обзет от ужас.
— Не! Моля те, не! — Започна да хленчи като бебе, плачеше и стенеше, а металът се триеше и удряше в стената. — Не — молеше той. После краката му омекнаха и той се плъзна по мокрия каменен под. Изглеждаше прекалено изтощен да стои прав. Беше увиснал като парцалена кукла. Успя да се изправи и се огледа невиждащо. Пак посегна към ключа и докосна бутилката с вода, която се удари в Г-н Пикъл. Чу се тътен, блесна светлина и Трой пак бе ударен от ток.
— Не! Моля те! — Той плюеше през дупката, в която някога бяха били предните му зъби. — Моля те, не ме наранявай повече! Моля те… — крещеше, — моля те!…
Присви се и обърна голия си гръб към нас. По гърба и по раменете му имаше дълги подпухнали следи от изгаряния в различни нюанси на червеното. Той грабна ключа, който беше почти в обхвата на окованите му ръце, и последва нов тътен. Трой изпищя и падна, сви се на топка на мокрия под като уплашена стоножка.
— Не! Не! — крещеше. — Моля те. Ще съм послушен. Моля те, пусни ме! Ще направя всичко. НЕЕЕЕ! — Писъците му раздираха въздуха, тътенът отекваше отново и отново и аз си спомних какво бе казала Луси на Джанет за портите на ада.
Не ги оставяй да те треснат по задника, когато влизаш. Луси бе цитирала каквото й бе казвала Кари. За този звук се сещах всеки път. Трясването на портите на ада. Затварянето на затворническа врата. Трой хленчеше и скимтеше. Осъзнавах какво е забъркала Кари. Давах си сметка какъв избор се очаква да направя и той бе проклятие, наказание, специално подготвено за мен. Забелязах топчетата боклук по пода.
И водата навсякъде, която проблясваше, когато лъчът на фенерчето ми осветяваше мръсните камъни. До Трой имаше кофа с вода. Подозирах, че непрекъснато се опитва да я придърпа с крака. Виждах колко сухи и напукани са устните му. Беше обезводнен и гладен и Бентън искаше да го спаси.