Със сигурност знаехме, че е имал подземен обор, приличащ на формичка за лед с отделения без прозорци, каменни стени и пръстен под. Те бяха под къщата, някъде между килията за изтезания на Кари Гретхен и живия плет отзад, край който бях забелязала тухли и камъни.
— С удоволствие бих пила мартини, но се боя, че ще ме събори в леглото. — Вдигна се пара, когато изсипах тенджерата с вряща вода и пастата в гевгира в мивката.
— Навсякъде алкохол и нито капка за пиене. — Бутилките тракаха една в друга — Бентън преглеждаше барчето с малцово уиски и малка колекция от бърбън. — Не знам. Какво върви с пармска шунка и мортадела?
— Всичко. Но има газирана малвазия, ако искаш. — Разклатих гевгира над мивката, за да отцедя водата. — Това вино върви добре с антипасти. Или пък фрейза дасти. — Изсипах димящите талятели в две големи купи. — Нещо леко и свежо би било добре.
— Не и за мен. — Още тракане на бутилки. — Мисля, че ми трябва нещо силно.
— Нищо тежко, силно и земно. — Накъсах босилек и свежият му аромат ме направи щастлива, но после си спомних защо не би трябвало да съм. — В настроение съм за нещо елегантно.
През последния час говорехме само за коктейли, не можехме да си изберем. През това време готвех успокоителна храна, рагу по селски и веганска версия на същото ястие. Сякаш не можехме да вземем елементарни решения, а говорехме лесно за скорошните ужасии. Решително обсъждахме да избягаме и да започнем отначало, разглеждахме в подробности затвор, увреждания и смърт. Но не можехме да изберем между уиски и вино. Не знаехме какво искаме.
— Странно, че си мислим, че нещо може да ни успокои. — Бентън непрекъснато повтаряше това през последните дни и то бе по-скоро наблюдение, отколкото оплакване. — Не че не се чувстваме стресирани редовно, но обикновено не трае толкова дълго. Не е безмилостно. Вече повече съчувствам на хора, които се чувстват така непрекъснато. Нищо чудно, че се упояват с цигари и алкохол.
— Упояването точно в момента звучи добре. — Напръсках пастата с нефилтриран студено пресован зехтин и я разбърках с дървени лъжици. — Не съм сигурна, че мога да си спомня какво е да си спокоен, толкова отдавна беше. — Смесих прясно настърган пармезан, червен пипер и босилек.
— Знам как да се успокоя.
— Само обещания. — Втората купа с паста беше за Луси и Джанет, в нея не сложих сирене. — Както казах, отдавна беше.
— Е, не може така. Гледай да не заспиш веднага довечера. — Бентън намери чаши в друг шкаф. — Червено, може би валполичела ще е подходящо. — Отиде до охладителя за вино, отвори вратичката и я затвори, след като си взе нещо.
Върна се при барчето и показа нагледно това, за което баща ми казваше, че действията ни казват истината: извади две кристални чаши и бутилка скоч, осемнайсетгодишен „Гленморанги“. Тапата тихо изпука, когато я извади.
— Не се тревожи, че ще ми се доспи. — Разбърках нарязаните домати в соса и кухнята се изпълни с вкусния аромат на лук, чесън и свежи подправки от саксиите на верандата. — Ако някой иска вино, бих препоръчала ринкионе. Можеш да отвориш една бутилка. Трябва да подиша, преди да дойде Джил.
— Сигурен съм, че ще пие твърдо — каза той и напомнянето му не ми хареса.
— Може да се преструваме, че това ще е весела вечеря, изпълнена с приятни разговори, а не разпит, за който плащаме на час.
— Не бъди отрицателно настроена към нея.
— О, не съм отрицателно настроена. Просто съм реалистично нещастна, че ще трябва да прекарам вечерта с нея.
— Тя се опитва да помогне. Би направила всичко за нас, Кей. Смятам я за приятел.
— Разбирам, че вината за това, че се ужасявам да я видя, не е нейна. Нищо не мога да направя, че не искам точно в момента да чувам гласа й. Сигурна съм, че не по свой избор тя олицетворява всичко лошо в живота ни. Не е виновна, че я свързвам с възможността всичко, което обичам, да ми бъде отнето и унищожено.
— Нищо не е отнето и унищожено, Кей. — Гласът на Бентън беше мил, погледът му — нежен, усещах любовта му. — Няма да позволим това, което има значение за нас, да ни бъде отнето.
— Не искам Деси да се уплаши от това, което ще каже тя.
— Ще го предпазим. Обещавам. Но той го е чувал, Кей. Той всъщност научава всичко в движение.
— Може би по-добре от мен. — Разбърках вино в соса. — Но не искам да се притеснява, че леля му Луси може да отиде в затвора. Или по-зле, че е лоша, че е използвала ножчето си на швейцарската армия, за да влезе във вана ми, и че детската й играчка е била използвана в мъчения.