Отвертката се оказа съвпадение с инструмента, използван за развиване на болтчетата на стопа. Ножчето на швейцарската армия и Г-н Пикъл бяха доказателства, които можеха да се използват срещу Луси. Нямах съмнение, че това е част от плана на Кари, и не очаквах вечерта да е приятна.
— Нека просто минем през това. — Бентън ме целуна и ни наля питиета.
Джил Донахю пътуваше насам, и не за да ни гостува. По-голямата част от визитата й щеше да е неприятна, защото трябваше да я запознаем със случилото се и с това, което трябваше да очакваме, което си беше чиста анархия. Трябваше да обсъдим възможни криминални обвинения и разбира се, очаквах да ни съди и Трой Росадо, който вече не беше в критично състояние.
Останалите бяха мъртви и телата, натрупани в обора, бяха непрекъснато пред очите ми. Представях си ги ясно точно когато най-малко очаквах. Картината бе в ума ми като жестоко платно, като мрачен стенопис, обхващащ всички стени. Виждах смърт и унищожение и бъдеще, което предлагаше малко надежда. Бяхме изправени пред грозния факт, че всичко, което сме постигнали в кариерите си, е поставено под съмнение. Вероятно всичко бе изкривено и напълно съсипано. Най-лоша беше мисълта, че всеки случай, по който бяхме работили, ще бъде преобърнат и зли хора ще могат да започнат отново оттам, където бяха спрели.
— Още малко лед, ако обичаш. — Оставих чашата си с уиски. — И нека моето да е двойно.
— Тя току-що спря отпред. — Бентън надничаше през прозореца до кухненската маса.
— Подранила е. — Изключих печката.
Свалих си престилката и разсеяно прекарах пръсти през косата си. В кухнята нямаше огледала, но това нямаше значение. Знаех, че изглеждам ужасно. Първата половина от изминалата седмица не излизах от работа. Не спях. Не беше само заради натоварването и свързаните с него усложнения, които бяха огромни. Не се осмелявах да изляза от сградата или да затворя очи, докато Аманда Гилбърт вилнееше и федералните бяха навсякъде.
ФБР полагаше трескави усилия в разследването и пиара, за да обясни как е възможно четирима техни агенти, сред които и Ерин Лория, да бъдат убити без съпротива. Вероятно бяха примамени долу по същия начин като Бентън и мен и Кари някак си бе успяла да ги умъртви с ток, вероятно като ги е измамила да стъпят на мокрия под, по който се канеше да мине и Бентън, когато направих късо съединение в електрическия капан, за който бях сигурна, че ще го убие. Винаги щях да се чудя какво бях чула. Знаех, че ще се чудя до края на дните си и да се измъчвам. Бумтенето, бързо следващите едно след друго тряскания, спомнях си ги много добре и те ме изпълваха със страх, че съм чула как агентите умират. Никога нямаше да разбера, но винаги щях да се притеснявам, че Кари ги беше убивала, докато с Бентън бяхме в къщата.
Беше извлякла телата им дълбоко в тунела, беше ги нахвърляла едно върху друго в същото отделение в обора, в което после щяхме да намерим и Хайд. Той поне бе умрял по-милостиво — беше пронизан в тила с медна стрела, която след това бе пъхната в моя ван. Най-вероятно не бе разбрал какво му се е случило. Не бе страдал. Гръбначният му стълб е бил прекъснат. Беше благословен с внезапна смърт.
— Може би да пуснем малко музика? — Взех си чашата, след като Бентън сложи в нея още няколко кубчета лед. — Може и да не ни успокои, но ще помогне. — Алкохолът стопли носа и гърлото ми. — Може би „Вълшебната флейта“.
— За да си спомним по добрия стар оперен начин, че изпитанията водят до просветление. — Бентън отиде до музикалната система в шкафа в коридора. — Преди да ни хвърлят във вечната нощ.
Зазвуча увертюрата. Режех целина под мощните звуци на медните духови инструменти, на които отговориха заядливи флейти и препускащи струнни.
— Базите данни на ФБР и КЦК са хакнати. — Бентън донесе платото със сушени меса и хляб на тиковата маса в задния двор, където бяхме седнали. — Няма как да знаем и какво друго.
— Мислиш, че ще открием, че е пипала и други бази данни. — Джил Донахю взе питието си. Долових леката миризма на шери в скоча, докато минавах покрай нея, за да раздам чинийки и салфетки.
— Да. — Бентън седна до Джанет, която гледаше как Луси носи Деси на конче, а край тях тичат Джет Рейнджър и нашата осиновена хрътка Сок.
Луси взе от тревата една зелена гумена топка и я хвърли и докато се въртеше игриво, зърнах пистолета 40-и калибър в кобура на глезена й. Джет Рейнджър направи няколко скока и това се оказа достатъчно усилие за него. Клекна, а Сок отиде до любимото си място за почивка в розовите храсти. Деси се затича към топката, смееше се. Хвърли я обратно на Луси и тогава мрежестата врата се тресна и се появи Марино с бира „Ред Страйп“ в ръка. Носеше пистолет на колана на джинсите си. Джанет и Бентън също бяха въоръжени и си помислих, че никой мой близък никога не остава далеч от оръжие във всеки един момент. Не знаехме къде е Кари. Нямахме ни най-малка представа.