— Не можем да имаме доверие, че разследванията не са подправяни и не са превърнати в повествование, основано на данни. — Донахю представяше случая така, както го виждаше.
— Там е работата — каза Джанет. — Всеки доклад и документ, до който тя може да е имала достъп, ще бъде поставен под въпрос. Адвокатите ще ударят джакпота.
— Аз бих го направила.
— Не би, а ще го направиш — каза й Бентън.
— От затвора ще излязат хора.
— От всякъде — отговори той.
— Гадняри, които ще искат да пратят благодарствени писма на Бентън и Кей. — Джанет пиеше газирано вино, очите й бяха насочени към Луси и Деси.
— За мен това е много реална заплаха — каза Донахю. — Няма как да знаете кой ще се отбие, а в днешно време е лесно да се открие къде живее някой.
— Класически случай по правилата на Кари — каза Джанет.
— И заради това ли е всичко?
— Заради нуждата й да владее положението. Да бъде бог — каза Бентън.
Едно от местата, на които можехме да отидем, беше Калифорния. Можехме да се преместим там и да сме в по-голяма безопасност, отколкото тук. Но перспективата да се изтръгнем от корените си беше плашеща и не вярвах, че идеята е добра. Не можехме да избягаме от Кари. Ако тя не искаше да я намерим, нямаше да я намерим, дори и да ни дишаше във вратовете. Струваше ни се невъзможно, че сме били в една и съща къща с нея и не сме имали никаква представа за това. Но точно това се бе случило. През по-голямата част от последните шест месеца тя се беше крила под земята в тунел, запечатан още от Гражданската война. Луси подозираше, че Кари е разбрала за него по същия начин като другите хора. Имаше го в старите документи. Просто трябва да потърсиш.
— А върхът в упражняването на власт — каза Бентън на Донахю — е да дебнеш, да откраднеш нечия идентичност и накрая и да му отнемеш живота.
— Което тя е направила с Шанел Гилбърт. — Донахю се загледа замислено в Луси, която играеше със Сок.
Ветрецът — хладен за август — довя аромата на розите покрай задния зид. Слънцето светеше в ярко оранжево над покривите и дърветата и скоро трябваше да вляза и да довърша вечерята, но не беше само това. Не исках да седя тук. Беше ми трудно да слушам тези истории. Бях ги чувала много пъти и те не ставаха по-хубави с всяко преразказване.
Шанел Гилбърт била подводен фотограф във флота. Напуснала армията, за да работи за американското Централно разузнавателно управление. Една от легендите й била Елза Мълиган, името, с което се бе нарекла Кари, когато „намерила“ трупа и се престорила на нейна икономка. Лоша история, най-лошата от всички, и бе свързана с кибертероризъм и повествование, основано на данни. Убитият в един бостънски хотел това лято Джоел Фагано също бил от ЦРУ. Двамата с Шанел Гилбърт били колеги, и двамата шпиони. Джанет познавала Шанел преди Луси и никой не ми бе казал какво означава това.
— Не знаем точно кога Шанел е привлякла вниманието на Кари. — Бентън продължаваше да говори за това, което всъщност не можеше да се обясни, не и докрай.
— Вероятно когато е започнала да работи като съветник на украинските служби за сигурност — предположи Джанет. — Ако не е това, кой да знае как някой се озовава в радара на Кари?
— Това е толкова субективно и лично като да избереш с кого да излизаш. — Марино отпи голяма глътка от бирата. — Като да си привлечен от някого. Винаги така съм си мислил.
— Хората повече си приличат, отколкото се различават. — Бентън си спомни за питието си и разклати леда, който тихо затропа в стъклото. — Влюбват се в онези, които приличат на тях. Шанел е била в добра форма и си е падала по екстремните спортове. Била е завладяващо привлекателна по един андрогинен начин. Би подействала на нарцисизма на Кари.
— И значи тя обсебва поне една от самоличностите на Шанел и дори превзема дома тук в Кеймбридж? Плюс това успява да си вземе рейндж ровър, джип, който нито полицията, нито ФБР не могат още да намерят. Трябва да й признаете, че е невероятно дръзка, сякаш от нищо не я е страх. — Донахю изглеждаше дразнещо впечатлена.