— Откога стана такъв експерт, Хайд?
— Просто съобщавам реалните факти.
— Виж. След като Аманда Гилбърт пътува насам, по-добре да дадем отговори за всичко, дори да няма въпроси. Тя вероятно познава всякакви важни клечки, които могат да ни стъжнят живота. Със сигурност медиите ще лапнат случая като топъл хляб, ако вече не са.
— Чудя се дали е имала застраховка „Живот“. Дали мама е плащала за безработната си дъщеря наркоманка.
— Ти пък! Тя няма нужда от тези пари. Знаеш ли колко е богата Аманда Гилбърт? Според Гугъл има двеста милиона.
— Не ми харесва, че климатиците са били изключени. Това не е нормално.
— Да, и това доказва тезата ми. Точно така правят наркоманите. Изливат портокалов сок върху овесените си ядки и носят апрески на тенискорта.
— Какво общо имат пък апреските?
— Просто казвам, че е различно от това да си пиян.
3.
Говореха си, сякаш не бях там, а аз продължавах да гледам видеото на телефона си. Продължавах да чакам нещо да се случи. Бях изгледала повече от четири минути и не можех нито да го сложа на пауза, нито да го запаметя. Всеки бутон, който натисках, всяка икона и меню — нищо не работеше и записът течеше, без нищо да се променя. Единственото движение, което бях забелязала досега, беше леката промяна в светлината по краищата на пуснатите щори.
Денят беше слънчев, но сигурно имаше облаци, иначе светлината щеше да е еднаква през цялото време. Сякаш стаята в общежитието имаше реле — ту ставаше ярко осветена, ту не толкова. Облаци минаваха пред слънцето, заключих, докато Хайд и кашлящият полицай се навъртаха край махагоновото стълбище и на висок глас изказваха мнения, коментираха и клюкарстваха, сякаш бях малоумна или мъртва като жената на пода.
— Ако пита, не мисля, че трябва да й казваме. — Хайд все още беше на темата за очакваното пристигане на Аманда Гилбърт в Бостън. — Изключването на климатиците е подробност, която не трябва да споделяме с нея и със сигурност не трябва да споделяме с медиите.
— Това е единственото странно нещо в този случай. Знаеш ли, това ми създава лошо предчувствие.
Със сигурност не бе единственото странно нещо в този случай, помислих си, но не го казах на глас.
— Така е, от това ще тръгне буря от слухове и конспиративни теории, които ще плъзнат в интернет.
— Но извършителите понякога изключват климатиците, усилват отоплението, правят всичко, за да затоплят местопрестъплението и да ускорят разлагането. За да заблудят разследването за точния час на смъртта, та да си създадат алиби и да прецакат доказателствата, нали така, докторе? — Щатският полицай с масачузетския акцент се обърна директно към мен, този път без изобщо да кашля.
— Топлината ускорява разлагането — отвърнах, без да вдигам поглед. — Студът го забавя. — Добавих това и осъзнах какво означава, че стените на стаята в общежитието са с цвят на черупка на яйце.
Когато Луси постъпи в общежитието „Вашингтон“, стените бяха бежови. По-късно ги пребоядисаха. Преизчислих времето. Видеото бе снимано през 1996 година. Може би 1997.
— В „Дънкин“ имат доста добри сандвичи. Искате ли нещо за ядене, госпожо? — Щатският полицай в сиво-синята униформа отново говореше на мен. Беше шейсетинагодишен, с шкембе, не изглеждаше добре: лицето му бе уморено, около очите му имаше кръгове.
Нямах представа какво прави на местопрестъплението и с какво може да помогне. Наистина изглеждаше болен. Но не аз решавах кой да бъде на местопрестъплението. Погледнах подпухналото лице на Шанел Гилбърт, голото й тяло, което бе започнало да позеленява и да се подува в коремната област от бактериите и газовете, които се образуваха обилно в стомаха й вследствие на разложението.
Икономката бе казала, че полицаите не са докосвали тялото, дори не са се приближили до него, и аз не се съмнявах, че Шанел Гилбърт лежи точно както е била намерена, с разтворен копринен черен халат, с открити гърди и гениталии. Отдавна съм спряла импулсивно да покривам голите трупове, освен ако местопрестъплението не е на публично място. Не променям положението на тялото, докато не съм сигурна, че са направени достатъчно снимки и че е време да го слагаме в торба и да го транспортираме към Криминологичния център. Това щеше да стане скоро. Много скоро всъщност.