— Имаме много неща за решаване — каза той. — И двамата трябва да се извиняваме. Но… аз вече получих няколко съвета, така да се каже, докато разговарях с доктора в оная странна и ужасна нощ, както и в седмиците по-късно. Оптимизмът на този човек е заразен, а това променя гледната ти точка, знаеш ли?
Тя кимна несигурно.
— Във всеки случай — продължи той, — въпреки че беше ужасно да не мога да ти се обадя и да ти кажа, че съм добре, това ми даде и време да размисля. Разбрах, че сигурно има много неща, които си се опитвала да ми кажеш през последните няколко години, ала аз не съм те чувал.
— Гарт… — опита се да го прекъсне тя, но той вдигна пръст, за да я накара да замълчи.
— Не… само ме изслушай. Нещата рядко са такива, каквито изглеждат. Този „Боинг 747“ например беше летяща къща на илюзиите, пълна с напрежение и ярост, които ние сами бяхме създали. И всеки път, когато си мислех, че съм разбрал кой е прав, кой греши и кой е врагът, всичко се променяше. Същото стана и с Мшира. Същото е и с нас. Аз те обичам, Каръл. Имаме втори шанс да разберем какво искаме и мисля, че трябва да се възползваме от него. Да започнем с това да отделяме време, за да се изслушаме. Как ти се струва?
За пръв път, откакто беше влязъл, той усети как тя се отпусна, усмивката й беше искрена и спонтанна, сълзите й потекоха и устните й искрено потърсиха неговите.
Централен офис на „Меридиън Еърлайнс“ Чикаго, Илинойс, шест месеца по-късно
Адвокатът на Фил Найт го поведе към малка заседателна зала и затвори вратата. Той седна и свали черните очила, с които се беше надявал да скрие самоличността си. За щастие нито медиите, нито ядосаните служители на „Меридиън“ се бяха появили да го измъчват и той беше благодарен за това. След като го преследваха месеци наред и вестниците, и седмичните списания го обявиха за злодей, той почти не можеше да повярва, че са го оставили на мира.
— Добре ли си, Фил? — попита адвокатът от Асоциацията на гражданските пилоти.
— Аха — отвърна безизразно Фил, като се чудеше какво изобщо означаваше този въпрос.
Щеше ли пак да бъде „добре“ някога през живота си? Знаеше само как да пилотира граждански самолети, а сега не можеше да го прави. Профсъюзите смело бяха заявили, че ще го върнат на работа, и насрочиха изслушването, на което се канеше да се яви — единствения начин уволнен пилот да пледира за връщане на работа, като използва закона.
Но той знаеше, че няма смисъл. Те го защитаваха заради договорните си задължения, но не го правеха искрено. Всяко негово решение беше преценено като грешно, глупаво или още по-лошо и повечето пилоти се съгласяваха с това. Да се приземи в Нигерия, да остави втория си пилот, когото смяташе за мъртъв, за да спаси над триста души — всеобщо беше убеждението, че Фил Найт не е замесен от нужното тесто за авиационен командир, и фактите бяха удобно размествани, за да подкрепят това убеждение.
„Меридиън“ не очакваше да пострада сериозно от обвиненията. Щяха да се борят с различните съдебни искове и общественото негодувание, като просто сочат професионално набучената на кол глава на Фил Найт и обявяват, че самите те са били заблудени. Ако системата изобщо се е провалила, щяха да кажат те, това беше само в пропуска й да забележи факта, че Фил Найт е некадърник, който никога не е бивало да бъде допускан в пилотската кабина на пътнически самолет.
Цената, която платиха съпругата и децата му, беше ужасна — вярата им в него беше изгубена, както и тази в системата. Ако изобщо имаха шанс като семейство, той щеше да бъде на друго място. Щяха да се преместят в по-скромна къща, докато той се опитваше да си намери работа като пилот в някоя куриерска фирма в Щатите или може би някъде в чужбина. Чековете за двеста хиляди долара годишно и неограничените пътувания за семейството му, както и гордостта, че е командир в голяма авиокомпания, бяха загубени завинаги.
— Фил, преди да започнат, може би трябва да преговорим някои неща — обади се адвокатът от профсъюза.
Найт поклати глава.
— Няма какво да преговаряме. Губите си времето с мен.
Пътят до залата на комисията беше мъчителен. Зад покритата със сукно маса седяха вицепрезидентът на оперативния отдел, главният пилот, началникът на отдела за обучение и няколко други старши капитани. Сякаш беше командир от флота, който е изгубил кораба си и се изправя пред комисия от разгневени адмирали. Принципите бяха същите, заключението — предварително направено.