Въпросите и отговорите не бяха изненадващи, а гневът на хората, които щяха да се занимават с уволнението му, едва се прикриваше от престорена вежливост.
— Не, сър — отговори Фил на един от въпросите. — Не смятам, че решенията ми са нарушили разпоредбите, но дори да е било така… да, знам, че никой не иска да чуе подобно нещо… аз съм продукт на обучението си или липсата на такова. Никой не ми беше казвал нещата, които се очакваше просто да знам ей така.
Профсъюзът беше докарал добре подбрана група от експерти, които да потвърдят технически правилното изпълнение на извънредните му кацания, като се имат предвид непълните инструкции на „Меридиън“. Компанията беше отвърнала на удара с извикването на собствени свидетели, които се противопоставяха, критикуваха, омаловажаваха и обезсмисляха всяка точка от защитата му. И все пак към средата на изслушването Фил откри, че си е позволил да зърне мъждукането на слаба надежда, че решението им може да бъде променено. Безупречното му досие като командир на вътрешни полети беше изложено с подробности, включително и свидетелството на един дългогодишен приятел и бивш втори пилот, който беше дръзнал да си спечели отвращението на колегите си, като говори в негова защита.
Но краят на добрите свидетели и смекчаващите вината твърдения дойде твърде бързо и той отново видя как лицата на съдиите започват да се втвърдяват. Това му попречи да чуе шума от вратата, която се отваряше зад него.
— Извинете, много ли закъснях? — попита един мъжки глас отзад.
Интонацията му беше смътно позната, но Фил не се обърна.
— Кой сте вие? — попита председателят на комисията, очевидно объркан.
Мъжът спря пред масата и започна да раздава книжа на различните членове на комисията, после се обърна, раздаде копия на адвокатите на компанията и кимна на Фил Найт, който най-сетне вдигна очи. Фил усети как сърцето му потъва още повече, когато човекът се усмихна и се обърна към председателя на комисията. Лявата му ръка все още беше в превръзка.
— Аз съм доктор Брайън Логан — каза той, а вратата зад тях се отвори още веднъж. — И дойдох с един от вашите хора, вторият пилот на „Меридиън“ Гарт Абът. Той току-що влезе.
Председателят въздъхна, кимна и посочи към стола за свидетели.
— Наистина бяхте включен в списъка на свидетелите, доктор Логан, заедно с мистър Абът, но се канехме да се откажем от вас.
— Извинявам се от името на двама ни — каза Логан. — Господин Абът ме чакаше, а моят полет от Бостън закъсня.
Брайън вдигна показалец.
— Преди да започнем, бих искал тази комисия да знае точно защо съм тук. Всички вие сте информирани, че аз съдя вашата авиокомпания за милиони долари, защото един от вашите екипажи е отказал на съпругата и сина ми медицинска помощ по време на полет. И съм лично обиден от обвиненията, които вашата авиокомпания се постара да потвърди, че съм убил Гарт Абът, който в момента стои зад мен и е съвсем жив. Знаете, че между нас има доста лоши чувства, а освен това знаете… защото го заявих публично в пресата… че исках Фил Найт да бъде уволнен, а точно това вие направихте съвсем своевременно. Е, Гарт Абът и аз сме тук, за да се уверим, че вината за всички глупости, които се случиха на Полет шест, ще бъде понесена. Но това не означава, че съм дошъл да обвинявам другите. Дойдох, за да споделя вината с командира, с всички ядосани пътници, както и с вас, водачите на една съсипана, много уязвима система, която напълно се провали в задачата да подготви този човек за работата му като международен пилот.
Той направи пауза, за да позволи думите му да достигнат до слушателите.
— С други думи, господа, ние сме тук да подкрепим искането за връщане на работа на капитан Найт.
— Кога ще обявят решението? — попита Брайън Логан, като се протегна да стисне ръката на Гарт Абът през отворения прозорец на мястото до шофьора. Караше съпругата му.
— От две седмици до месец. Ще ти се обадя, когато разбера.
Гарт му махна, колата потегли, а на същото място спря нов седан. Вратата се отвори, Брайън се качи и се обърна към елегантно облечената жена зад волана.
— Благодаря ти, че уреди всичко, Джени — каза той. — Да ме вземеш от летището, да ме чакаш и прочее. Това е повече, отколкото имах право да очаквам.
— Глупости.
— Искам да ти благодаря, че изобщо ми се обади и предложи да ми помогнеш.
— И как мина? — попита тя, като зави към близкия изход на магистралата, за да поеме към летище „О’Хеър“.