— Добро утро — поздравих аз. — Тук ли е господин Роузънтал?
— Обикновено е тук в събота, но днес закъснява — отвърна младата жена.
— Сигурно се е успал — предположих. — Може ли да използвам някой от вашите компютри?
Тя посочи първото свободно бюро.
Проверих си имейла и открих няколко маловажни съобщения, после писмо от Кейт:
„Опитах се да се свържа с теб вкъщи. Моля те, съобщи ми, че си пристигнал нормално. Прибирам се в понеделник :-) Информацията за полета остава непроменена. Ще взема такси от летището. Липсваш ми :-( и нямам търпение да те видя.
Написах в отговор:
„Скъпа Кейт, пристигнах нормално. Не съм си вкъщи. Взех си няколко дни почивка на плажа“.
Замислих се за момент. Не ме бива в тия лигавщини, затова последвах нейния пример и написах:
„И ти ми липсваш :-( и нямам търпение да те видя. Ще се опитам да те посрещна на летището.
Пратих мейла в киберпространството, благодарих на Сюзан и напуснах офиса. Долу попитах Питър къде се подстригва и той ми даде името на салон в Уестхамптън Бийч.
Качих се на колата, отидох в градчето, намерих фризьорския салон на Питър и за пръв път от месец се подстригах прилично.
— Познаваш ли Питър от рецепцията на хотел „Бейвю“? — попитах Тифани, младата жена, която ме подстригваше.
— Естествено. Има страхотна коса… И страхотна кожа.
— Ами аз?
— Хубаво сте почернели.
— Бях в Йемен.
— Къде е това?
— На Арабския полуостров.
— Без майтап? Къде е това?
— Не съм сигурен.
— На почивка ли бяхте?
— Не. Правителството ме прати на секретна и опасна мисия.
— Без майтап? Искате ли малко спрей?
— Не, мерси.
Платих на Тифани и попитах къде мога да си купя бански. Тя ме упъти към близкия спортен магазин.
Купих си широки зелени гащета, черна тениска и сандали за плаж. Напълно в хамптънски стил.
Върнах се в хотела и отидох във фоайето да проверя за телефонни съобщения и да видя дали Питър ще забележи новата ми прическа, обаче смяната му беше свършила. Никой не ме бе търсил. Качих се в стаята си и се преоблякох в плажната си премяна, като се сетих да сваля етикетите.
Проверих мобифона си за съобщения, но никой не се беше обаждал, а пейджърът ми още не бе зареден.
Сетих се за Роксан, оставих няколко долара за чистачката и излязох.
Отидох с колата в окръжния парк „Къпсог Бийч“, оставих я на паркинга и слязох на плажа. Слънцето светеше ярко, беше топло и духаше слаб ветрец.
Прекарах утрото в плуване, печене на септемврийското слънце и тичане бос по пясъка. Тананиках си „Огнените колесници“.
Към обяд тук-там на плажа имаше хора, главно семейства, които се радваха може би на последния хубав уикенд от отиващото си лято.
От години не бях постигал толкова добра форма и бях решен да я запазя, та когато Кейт се върне, да се удиви на златистия ми тен и на сърфисткото ми тяло. Зачудих се дали е запазила страхотната си форма в Дар ес Салам. Надявах се, че няма да се наложи да кажа нещо от рода на „Понапълняла си, миличка“.
Сигурно не биваше да го казвам, преди да сме правили секс.
Тичешком излязох от западния край на парка, където протокът разделя тоя бариерен остров от Файър Айлънд и окръжния парк „Смит Пойнт“, мястото на панихидата. От тоя проток капитан Спрък бе излязъл в открито море привечер на 17 юли 1996-а и беше видял нещо, което оттогава го измъчваше.
В такъв златен късен летен ден човек се замисля за циклите на сезоните и съответно за циклите на живота и смъртта, за това какво прави на тая планета и защо го прави.
Във въздуха кръжаха странни птици, гмуркащи се след нищо неподозиращи риби, които за миг се пренасяха от морето в небето и в корема на птицата.
Някъде там над океана двеста и трийсет души се бяха отправили към Париж, ала не щеш ли бяха паднали от нощното небе в морето. Просто ей така.
За обществото може да се съди по отношението му към преждевременната смърт — злополуки и убийства — и обществото, в което живеехме, отделяше много време, пари и усилия за разследването на злополуките и убийствата. Нашата култура изисква всяко убийство да се наказва и нито една злополука да не се определя като неизбежна.
И все пак пет години след избухването на боинга на ТУЕ, привидно и официално в резултат на късо съединение в главния резервоар, не беше направено много за коригиране на потенциалния проблем.
Какво означаваше това? Това навярно означаваше, че друга теория — за ракетата — все още определя начина на мислене и решенията на хората.