Наш опита отново.
— По-добре да поговорим тук, неофициално. Иначе ще те разпитат в официална обстановка. Може да ти предявят обвинение. И на Кейт.
Обърнах се и се запътих към него.
— Не се приближавай — каза той.
— Ти си въоръженият.
— Така е. И не искам да използвам оръжието си.
Стигнах на метър и половина от него. Тед заотстъпва и извади глока си.
— Не ме принуждавай да го използвам.
Спрях.
— Извади пълнителя, Тед, изпразни затвора и прибери пистолета в кобура.
Той не се подчини, обаче и не стреля.
— Мъжете, на които им стиска, нямат нужда от пистолети, за да разговарят с други мъже — продължих аз. — Изпразни го и тогава ще поговорим.
Наш като че ли водеше вътрешна борба, после вдигна глока, извади пълнителя и го прибра в джоба си. Изтегли затвора и патронът тупна на пясъка. Тед пъхна оръжието в кобура и гневно се вторачи в мен.
— Хвърли ми пълнителя — настоях аз.
— Ела си го вземи.
Скъсих разстоянието помежду ни. Не се съмнявах, че ще ми окаже сериозна съпротива, ако го нападна.
— Пълнителят — напомних му.
— Ела си го вземи, главорез такъв.
— Стига, Тед. Не ме карай да те скъсвам от бой. Не съм се чукал от четирийсет дни и съм злобен.
— Радвам се, че Йемен ти е бил от полза. Един от моите колеги ми каза, че си се превърнал в затлъстял алкохолик.
Пистолетът му не беше зареден и трябваше да му отдам дължимото за куража. А може да имаше подкрепления и снайперистите да ме държаха на мушка. Погледнах назад към дюните, но не видях издайническата зелена светлина на оптични мерници. На неколкостотин метра в морето плаваше рибарска лодка, обаче може да не беше рибарска.
— Знам, че не ти стиска да ми държиш такъв тон без пистолета си, следователно имаш помагачи наблизо, какъвто си бъзлив скапаняк — казах му аз.
Той ме изненада с ляво кроше, което не предусетих, обаче успях навреме да отметна глава назад и Наш само ме одраска по ченето. Паднах по гръб на пясъка и той допусна грешката да се нахвърли отгоре ми. Забих и двата си крака в слънчевия му сплит, вдигнах го във въздуха и го преметнах през себе си. Завъртях се и се метнах към него, но Тед вече бе на крака и бързо отстъпваше, като вадеше пистолета от кобура и пълнителя от джоба си. Заех спринтьорска поза и се втурнах напред. Само че проклетият пясък беше прекалено мек и не успях да стигна, преди да зареди глока. Тъкмо изтегляше затвора, за да вкара патрон, когато го хванах за глезена и силно го дръпнах.
Той се строполи на плажа и аз се хвърлих отгоре му, като с лявата си ръка стиснах цевта на пистолета, а с дясната с широк замах го цапардосах по темето.
Това го зашемети, само че не достатъчно, за да му попречи да забие коляно в слабините ми и да ми изкара въздуха.
Затъркаляхме се към морето. Няколко вълни ни обляха, докато се боричкахме, и течението започна да ни влече навътре.
Всеки от нас се опитваше да намери опора на пясъка, за да нанесе силен удар, обаче аз не пусках пистолета в ръката на Тед и двамата бяхме вкопчени един в друг.
Всеки път щом си помислех за тях с Кейт, забивах глава в неговата и скоро се замаяхме. Той вече сигурно бе осъзнал, че го мразя до полуда и че не ме е грижа дали ще се удавим и двамата.
След около едноминутна борба бяхме нагълтали много солена вода и тежките дрехи на Наш го теглеха надолу. Аз бях в отлична форма — благодарение на Йемен — и знаех, че мога да го удавя, ако искам. И той го знаеше и изведнъж престана да се съпротивлява. Спогледахме се от трийсетина сантиметра разстояние.
— Добре… — изпъшка Тед, пусна глока и с плуване се отдалечи на няколко метра. Изправи се, направи още няколко крачки, обърна се и се пльосна на пясъка. Беше изгубил обувките си и сега бе бос и покрит с мокър пясък.
Изкатерих се на брега и застанах на около метър и половина от него. Задъхвах се. Солената вода пареше драскотината на челюстта ми, ташаците ме боляха от удара и главата ми пулсираше от якото блъскане. Иначе се чувствах бомба.
Трябваше му минута, за да стане. Дишаше тежко. Преви се надве и изкашля морска вода. Когато се изправи, забелязах, че от носа му тече кръв.
— Задник — поздрави ме за победата Наш.
— Стига де, Тед. Научи се да губиш. Не са ли те учили на спортсменство в оня лъскав университет, където си следвал?
— Майната ти. — Той избърса носа си с ръка. — Задник.
— Явно не са. — Извадих пълнителя, пъхнах го в джоба си, после изтеглих затвора и видях, че е успял да зареди патрон, въпреки че не беше натиснал спусъка, докато водехме малкия си спор. Изхвърлих патрона и затъкнах глока на пояса си.
— Можех да ти пръсна черепа най-малко шест пъти — заяви той.