— Е, щеше да стига и веднъж.
Тед се засмя, което го накара да се закашля, после избърса солта от очите си.
— Дай ми пистолета.
— Ела си го вземи.
Той се заклатушка към мен и протегна ръка за оръжието си. Хванах я и я стиснах.
— Добре се би.
Наш издърпа ръката си и ме бутна.
Все още се съпротивляваше и аз му се възхитих, обаче започваше да ми омръзва. Блъснах го силно.
— Никога повече не прави така, задник такъв.
Той се обърна и тръгна. Останах на мястото си. Тед се обърна и каза:
— Ела с мен, глупако.
Как можех да устоя на такава покана? Последвах го. Изкачихме се на същата дюна, на която през юли бяхме стояли с Кейт. Спряхме на върха.
— Ще ти кажа какво се е случило тук вечерта на седемнайсети юли деветдесет и шеста — обеща Тед.
Можеше да го направи и преди половин час и да ни спести къпането в океана. Обаче първо трябваше да бъдат решени други въпроси, които още не бяха окончателно уредени.
— Без лъжи — предупредих го.
— Истината ще те направи свободен — цитира господин Наш девиза на своята организация.
— Прилича на добра сделка.
— По-добра, отколкото съм склонен да ти предложа. Но изпълнявам заповеди.
— Откога?
— Виж кой го казва. — Той се вторачи в мен. — Ние имаме нещо общо, Кори. И двамата сме единаци. Обаче вършим работата по-добре от екипните играчи, с които работим, и политическите мухльовци, за които работим. Не винаги казваме истината, но я знаем и искаме. И аз съм единственият, който ще ти каже истината. И може би съм единственият, на когото ще повярваш.
— За миг си помислих, че си се променил.
— Няма да оскърбявам интелигентността ти с повече алабализми.
— Тед, още от момента, в който те видях за пръв път, и през цялото време на двете ни общи разследвания ти само ме баламосваш.
Той се усмихна.
— Ами да опитам пак.
Стори ми се, че долових двусмисленост, обаче отвърнах:
— Давай.
41.
Тед Наш помълча, все още задъхан, после започна.
— Двамата напуснали хотел „Бейвю“ към седем часа, като взели със себе си одеяло. В колата имали хладилна чанта с вино и видеокамера с тринога.
— Да, всичко това ми е известно.
— Защото си разговарял с Кейт и си изровил сам някои неща. Още какво знаеш?
— Не съм тук, за да отговарям на въпроси.
— Кейт също е загазила, задето ти е говорила за това.
— Ами ти? И ти ли си загазил, защото преди пет години си се раздрънкал пред нея? Затова ли са те възкресили? Да замажеш онова, което си оплескал?
Известно време Наш само ме гледаше втренчено.
— Да речем, че съм най-подходящ да се справя с това изтичане на информация и да реша проблема — отвърна накрая.
— Както и да е. — Погледнах си часовника, който още работеше. — Казвай каквото имаш да казваш. Очаква ме дълъг път до Манхатън.
Тед изглеждаше ядосан, задето като че ли не проявявам интерес към алабализмите му.
— Обаче не знаеш, че след като правили секс върху одеялото — той посочи долчинката между дюните, — тя поискала да се изкъпят голи и да се снимат, затова той пренесъл камерата с триногата тук горе, настроил я на безкрайност и я насочил към брега, който от тази височина обхваща и голяма част от небето.
— Откъде знаеш?
— Разговарял съм с тях. Откъде иначе мога да знам, по дяволите? Ако трябваше да му вярвам, двамата любовници бяха открити и тя беше жива — е, жива поне когато бе говорил с нея.
— Продължавай.
— Изтичали към брега и известно време се къпали голи, после се върнали на плажа и пак правили секс на брега. — Той се подсмихна. — С основание можеш да предположиш, че не са били женени един за друг.
— И че щом оня тип е получил две ерекции за една вечер, значи не е от ЦРУ.
Тед не обърна внимание на забележката ми и посочи плажа.
— Докато правили секс, не забелязали нищо в небето, обаче чули експлозията, която стигнала до тях с четирийсетина секунди закъснение. Когато погледнали, самолетът вече се бил разпаднал и носът бил в океана, а корпусът продължавал да се издига, после започнал да пада. Интересното е, че видели издигаща се светлина точно в този момент, след разрушаването на боинга, но разбрали, че е струята пламтящо гориво, отразена в спокойния океан, и това се потвърдило по-късно, когато гледали записа. — Той се втренчи в мен. — Разбираш ли?
— Естествено. Дим и огледала. Нали в това ви бива най-много.
— Не и в този случай. — Наш продължи: — След като им хрумнало, че след минути на плажа ще слязат хора, те тичешком се върнали при тази дюна, бързо се облекли, взели камерата и триногата, качили се на колата си, форд „Иксплорър“, и потеглили за хотел „Бейвю“. За свое нещастие забравили одеялото и капачката от видео обектива, които ни подсказаха две неща — къде са отседнали и какво са правили тук. Освен това бяха оставили хладилната чанта, бутилката и две чаши, от които свалихме идеални пръстови отпечатъци.