Замислих се за всичко това и не успях да открия празноти в разказа му. Всъщност той точно съответстваше на онова, за което вече се бяхме досетили аз, Кейт и всички останали, освен някои допълнителни подробности в резултат на разговора му с очевидците.
— Какво имаше на касетата?
— Не онова, което ти се иска.
— Виж, Тед, нямам никакви пристрастия в тоя случай. Не съм от привържениците на теориите за заговора, не съм и професионално обвързан с официалното заключение като теб. Просто съм безпристрастен човек, който търси истината. И справедливостта.
Устните му се разтеглиха подигравателно, което не мога да понасям.
— Знам, че е така, Джон. Нали затова сме тук. Затова провалих съботната си вечер.
— Е, от време на време можеш да изпуснеш по някое църковно бинго. Какво имаше на касетата?
— На връщане към хотела жената изгледала записа през визьора. Не видяла много, обаче все пак видяла нещо, което не забелязали, докато правели секс — видяла самолета, уловен на лентата в момента на експлозията. Тя ми каза, че било странно — той избухнал в горния десен ъгъл на кадъра, докато те с приятеля й се любели в долния ляв ъгъл и изобщо не гледали нагоре. Естествено звукът още не бил стигнал до тях и те продължили да правят секс, а самолетът експлодирал и се превърнал в грамадно огнено кълбо, и после се разпаднал. — Наш замълча и се замисли. — Мъжът ми каза, че когато гледал записа с нея, трябвало да й обясни огромната разлика в скоростта на звука и светлината, поради което още се любели, докато боингът избухвал.
— Слава Богу, че има природни закони, иначе нямаше да можете да направите анимация, която да не разпознае нито един очевидец.
Това явно малко го подразни.
— Анимацията беше съвсем точна и се основаваше точно на тези природни закони, свидетелските показания, радарните данни, динамиката на полета и наблюденията върху случващото се със самолета при катастрофална експлозия.
— Ясно. Може ли да видя записа?
— Остави ме да довърша.
— Ти свърши. Искам да видя записа и да поговоря с двамата любовници.
— Ще довърша. — Наш продължи: — Върнали се в хотел „Бейвю“, включили камерата във видеото и изгледали записа по телевизора. И двамата видели онова, което тя видяла през визьора. Записът бил звуков и ясно чули експлозията четирийсетина секунди след като я видели на лентата. — Тед ме стрелна с очи. — Цялата злополука била записана, отначало докрай, цветно, със звук, на качествена лента. Камерата била настроена на сумрак. Виждали се мигащите светлини на боинга преди експлозията. — Той напрегнато се вторачи в мен. — Преди взрива към самолета не се издигала светлина.
Защо ли го очаквах?
— Това е добра новина — отвърнах. — Трябва да изгледам записа и да поговоря с двамата.
Наш не отговори директно.
— Ще те попитам нещо. Ако ти беше на мястото на онази двойка и се беше заснел как се любиш, какво щеше да направиш със записа?
— Щях да го пусна по интернет.
— Е, точно ти би могъл да го направиш. Те очевидно са го унищожили.
— Нима? Кога? Как?
— Същата нощ. Още щом напуснали хотелската стая. Отбили край пътя, мъжът прегазил касетата, после изгорил лентата.
— Откъде е взел кибрит или запалка?
— Нямам представа. Може някой от двамата да е пушил. Според Роксан не бяха пушили, обаче не му го казах. Освен това беше много удобно да заяви, че мъжът е изгорил касетата, вместо да я изтрие, защото изтритата лента може да се възстанови в лаборатория, а Тед не искаше да ми хрумне такава идея.
— Добре, изгорили са касетата — съгласих се. — И после?
— Отишли в Уестхамптън, където тя била оставила колата си. Мобифоните на двамата вече звънели, тъй като разни хора се опитвали да се свържат с тях заради катастрофата. И двамата били казали на съпрузите си, че са в района — той бил за риба, а тя щяла да пазарува в Ист Хамптън, после да вечеря със своя приятелка и да пренощува при нея.
— Неговата версия не е била лоша. Нейната би могла да направи всеки мъж подозрителен.
— Повечето съпрузи си имат доверие — осведоми ме господин Наш. — Ти нямаш ли доверие на Кейт, докато е в Танзания?
— Тед, ако още веднъж споменеш за Кейт, ще ти навра пистолета в гъза с дръжката напред.
Той се усмихна, но не отговори. Защо винаги успява да ме ядоса? После се върна към непосредствения въпрос.
— Всеки със своята кола се прибрал вкъщи и прекарали остатъка от вечерта със съпрузите си — гледали новините за катастрофата по телевизията.