Според ЦРУ — зрителна измама. Звучеше ми тъпо, обаче анимацията изглеждаше по-добре, отколкото звучеше. Трябваше пак да я гледам.
Трябваше и да се запитам, както бях направил преди пет години, защо тъкмо в ЦРУ са направили анимацията, а не във ФБР. Какво се криеше зад тоя факт?
Стигнахме до другия край на моста и излязохме на Уилям Флойд Паркуей. Погледнах часовника на таблото.
— Ще се върнем в града най-рано в единайсет.
— Даже по-късно, ако искаш.
— Какво значи това?
— Още една спирка. Но само ако искаш.
— Да не би да става дума за един бърз тек в някой почасов мотел?
— Не.
Струва ми се, си спомнях, че Лайъм Грифит настойчиво ме беше посъветвал да не превръщам тоя случай в хоби през свободното си време. Той не посочи какво ще се случи, ако не послушам съвета му, обаче предполагах, че няма да е приятно.
— Джон?
Трябваше да мисля за кариерата на Кейт повече, отколкото за своята — тя печелеше повече пари от мен. Може би трябваше да й предам думите на Грифит.
— Добре, да се прибираме вкъщи — каза тя.
— Добре, още една спирка — отвърнах.
4.
Отбихме от Уилям Флойд Паркуей и продължихме на изток по Манток Хайуей. Кейт ме насочи към красивото градче Уестхамптън Бийч.
Прекосихме мост над залива Моричес към тесен бариерен остров, оттам завихме по единствения път, Дюн Роуд, и поехме на запад. Покрай пътя имаше нови къщи — отляво крайбрежни, отдясно — с изглед към океана.
— Преди пет години тук нямаше нищо — отбеляза Кейт.
Случайно наблюдение може би, но по-вероятно искаше да каже, че по времето на злополуката мястото е било по-уединено и съответно трябва да поставя в такъв контекст онова, което ще видя и чуя.
След десет минути пътен знак ме информира, че навлизам в окръжния парк „Къпсог Бийч“, официално затворен след залез-слънце, обаче аз официално бях по неофициална полицейска работа, затова продължих през големия паркинг.
Прекосихме паркинга и Кейт ме насочи към пясъчен път, всъщност естествена просека според табела, която също съобщаваше ЗАБРАНЕНО ЗА АВТОМОБИЛИ. Просеката беше частично препречена с ограда. Заобиколих я и фаровете ми осветиха пътека, широка колкото джипа, виеща се между храсталаци и дюни.
Когато пътеката свърши, Кейт ме упъти:
— Сега завий надолу към плажа.
Минах между две дюни и се спуснах по полегатия склон, като по пътя прегазих един нискорасъл дъб.
— Внимавай с растенията, моля те. Завий надясно при оная дюна. Завих зад дюната.
— Спри тук — каза Кейт. Спрях и тя слезе.
Угасих мотора, изключих фаровете и я последвах. Кейт застана пред джипа и се втренчи в тъмния океан.
— Вечерта на седемнайсети юли деветдесет и шеста друга кола, най-вероятно джип като твоя, е отбила от пътя и е спряла точно тук.
— Откъде знаеш?
— От доклада на уестхамптънската полиция. Точно след падането на самолета пратили тук патрулка и наредили на полицая да слезе на плажа и да види дали може да помогне с нещо. Стигнал тук в осем четирийсет и шест.
— С какво да помогне?
— По онова време точното място на катастрофата не е било известно. Имало възможност да се е спасил някой — хора със спасителни жилетки или салове. Полицаят светнал с фенерчето си и забелязал следи от гуми по пясъка. Свършвали точно тук. Обаче това не му се сторило странно и той продължил надолу към брега.
— Чела ли си доклада?
— Да. Имаше стотици писмени доклади за всевъзможни аспекти на катастрофата, от десетки местни органи на закона, както и от бреговата охрана, пътнически и частни пилоти, рибари и така нататък. Но този доклад привлече вниманието ми.
— Защо?
— Защото беше един от първите и най-маловажните.
— Само че ти не си смятала така. Разговаряла ли си с това ченге?
— Да. Той каза, че е слязъл на брега. — Кейт тръгна към вълните и аз я последвах.
Тя спря до водата и посочи с ръка.
— Оттатък този проток е Файър Айлънд и окръжният парк „Смит Пойнт“, където преди малко бяхме на панихидата. На хоризонта полицаят видял горящото по повърхността реактивно гориво. Насочил прожектора си към морето, но не забелязал нищо. В доклада му пише, че не очаквал да види плуващи към брега оцелели, поне не толкова скоро, и навярно не чак толкова далеч от мястото на катастрофата. Във всеки случай решил да се изкачи на някоя дюна, откъдето се разкрива по-добра гледка.