— Трябва да е било интересна вечер — отбелязах аз. Наш ме погледна.
— Това е всичко. Както подозираха и предполагаха много хора, на плажа наистина е имало двама души, те наистина са били любовници и наистина неволно са заснели злополуката. Обаче в записа не е имало димящо оръжие, нито димяща ракета.
— Обаче го чувам от теб.
— Естествено аз ги подложих на детектор на лъжата и те издържаха теста.
— Чудесно. Искам да видя и резултатите от детектора освен техните писмени или записани показания, преди да разговарям с тях.
Тед от ЦРУ явно не обичаше да си има работа с полицейски детективи, понеже детективите държат да навързват свидетелствата логично, докато ЦРУ работи с абстракции, предположения и анализи, които са основните съставки на алабализмите.
— Двамата казаха цялата истина за действията си на плажа, а тъкмо там можеше да се очаква да излъжат, защото хората се срамуват, но те казаха точно какво са правили — търпеливо поясни Тед. — Когато ги разпитахме какво са видели със собствените си очи на плажа, те отново бяха откровени. Не е имало издигаща се светлина. Тестовете с детектора на лъжата ни свършиха почти същата работа като самия запис.
Не му вярвах съвсем, обаче отвърнах:
— Добре, да допуснем, че е така.
Той ме познаваше прекалено добре от предишния си живот.
— Съмнявам се, че си убеден.
— Убеден съм. Между другото, как открихте тая двойка?
— Беше ми по-лесно, отколкото на теб. Мъжът беше давал отпечатъци за постъпване на работа и ние имахме отпечатъците му от бутилката и чашата. Проверихме ги в база данните на ФБР и в понеделник сутрин му се обадихме в службата. Той на свой ред ни даде името на своята приятелка.
— Наистина е било лесно. Надявам се, че сте свалили отпечатъците му от регистрационния талон в „Бейвю“, за да направите връзката между плажа и хотела.
— Всъщност… не, не ги свалихме. Но ние не се опитвахме да съберем улики срещу него.
— Доколкото си спомням, унищожаването на улики е престъпление.
— Срещу боинга на ТУЕ не е извършено престъпление, затова свидетелствата не… Въпросът е, че двамата любовници просто са се оказали на неподходящо място в неподходящ момент. Не са видели нищо повече от другите двеста очевидци и на видеозаписа им не е имало нищо, което да представлява интерес за ЦРУ или ФБР. Детекторът на лъжата го потвърждава. Разпитах ги подробно, разпитваха ги и други, включително твоят колега от ФБР Лайъм Грифит. Всички са единодушни, че двамата казват истината. Можеш да разговаряш с Лайъм Грифит и той ще потвърди думите ми.
— Убеден съм. Но ще се уверя, след като лично разпитам двойката. Имаш ли лист и химикалка?
— Не можеш да разговаряш с тях.
— Защо? Да не ги е сполетяла злополука?
— Не бъди мелодраматичен. Не можеш да разговаряш с тях, защото им обещахме анонимност в замяна на тяхното съдействие и откровеност.
— Добре, и аз ще направя същото.
Тед Наш се замисли, навярно за инструкциите си по отношение на вашия предан слуга.
— Съвсем просто е, Тед — казах му. — Съобщаваш ми имената им, аз се срещам с тях, разговаряме и веднъж завинаги приключваме случая. Какъв е проблемът?
— Трябва да поискам разрешение.
— Добре. Обади ми се утре по мобифона. Остави ми съобщение.
— Може да стане чак в понеделник.
— Тогава да се срещнем в понеделник.
— Ще те известя. — Той бръкна в горния джоб на якето си за цигарите си, после разбра, че са мокри, и реши да не пуши.
— Затова се задъха — осведомих го. — Пушенето убива.
— Как е ченето ти?
— Добре. Намокрих го в солена вода заедно с главата ти.
— Когато забих коляно в ташаците ти, не усетих да има нещо. Биваше го, обаче мен ме бива повече.
— Мисля, че мокрият ти девически пояс те притегли към дъното.
— Майната ти.
Всичко това беше забавно, но не и продуктивно. Смених темата.
— Обади ми се и ще си уредим среща — тоя път на обществено място. Аз избирам. Доведи си компания, ако искаш. Обаче още преди да си кажем здрасти, ще ми съобщиш имената на двамата.
Той ме погледна.
— И ти се приготви да отговориш на някои въпроси, иначе от тази среща ще получиш само федерална призовка. Нямаш властта, която си мислиш, че имаш, Кори. Ние нямаме какво да крием, защото няма нищо повече от това, което ти разказах. И ще ти кажа нещо, за което сам би трябвало да си сетил. Ако имаше нещо за криене, вече щеше да си мъртъв.
— Пак ме заплашваш. И аз ще ти кажа нещо — както и да приключи тоя случай, ние с теб ще се срещнем, за да уредим тая работа със смъртта ти.