— Какво ви трябва?
Сержант Робъртс ми приличаше на ония местни ченгета, които са готови да прекрачат границите на професионалната учтивост, ако се отнасяш добре с тях. Надявах се да няма лоши спомени от ФБР, което понякога представлява проблем.
— Убийството е под друга юрисдикция — казах. — Проблемът е международен. Възможно е да е свързано с тероризъм.
Той ме зяпна.
— Местната жителка заподозряна ли е?
— Не. Свидетелка.
— Чудесно. Мразя да губим данъкоплатци. Коя е?
— Госпожа Джил Уинслоу.
— Сериозно ли говорите?
— Познавате ли я?
— Горе-долу. По-добре познавам мъжа й. Марк Уинслоу. Член е на градския съвет. Няколко пъти сме разговаряли на заседания.
— А нея?
— Виждал съм я няколко пъти. Хубава жена. — Сержантът се усмихна. — Веднъж я спрях за превишена скорост. Убеди ме да не я глобявам и ме накара да си мисля, че тя ми прави услуга.
Любезно се усмихнах.
— Знаете ли дали работи?
— Не работи.
Зачудих се откъде знае, но не попитах.
— Та значи господин Уинслоу е в градския съвет. Обаче моите данни показват, че работи в „Морган Стенли“.
Сержант Робъртс се засмя.
— Да, така печели повечето си пари. Градът плаща по долар на година.
— Наистина ли? Вие как живеете с долар на година?
Той пак се засмя.
— Аз имам истинска работа. Повечето градски съветници работят безплатно.
— Без майтап?
— И каква е тая работа с госпожа Уинслоу? — попита той. — Къде е видяла убийството?
— Нямам право да обсъждам подробностите. Всъщност не съм сигурен, че е точно тя, затова първо трябва да проверя някои факти. Например на каква възраст е?
Сержантът се замисли.
— Трийсет и пет — четирийсетгодишна. Това убийство в чужбина ли е било извършено?
Задаваше прекалено много въпроси, но се съмнявах, че подозира нещо, просто беше любопитен. Имах чувството, че клюките са главното занимание в Олд Бруквил. Тъй като не знаех дали Джил Уинслоу е пътувала в чужбина, нито дали сержант Робърт знае за това, отвърнах:
— Случило се е във вътрешността на Съединените щати. — После го попитах: — Семейство Уинслоу имат ли деца?
Без да ми отговори, той завъртя стола си към компютъра и натисна няколко клавиша.
— Две момчета: Джеймс, тринайсетгодишен, и Марк-младши, петнайсетгодишен. Никога не сме имали проблеми с тях. — И прибави: — И двамата учат в пансион.
Хвърлих поглед към монитора.
— Цялата тая информация в компютъра ли я имате?
— Горе-долу всяка година правим проверка на жителите. Всеки полицай получава определен участък и трябва да попълни анкета за всички жители. После въвеждаме сведенията в компютърната база данни. Имаме досиета за всички.
— Е, в Германия и Русия се е получило.
Той ме изгледа накриво и ме осведоми:
— Съвсем доброволно е.
— Чудесна първа крачка.
— Всички имат полза — продължи да обяснява сержантът. — Например знаем дали в къщата има инвалиди, дали на двора има кучета, знаем кой работи в града и имаме телефонни номера за връзка с всеки. Цялата тая информация е достъпна от всяка полицейска кола чрез мобилен терминал. — После добави: — Престъпността ни е ниска и се опитваме да запазим това положение.
— Ясно. Добре, можете ли да ми кажете дали в района живее друга Джил Уинслоу?
Той отново се обърна към компютъра.
— В района са посочени като роднини няколко души с името Уинслоу, но не виждам друга Джил.
— Семейни проблеми?
Сержантът натисна няколко клавиша.
— Няма данни.
Това ми се стори малко зловещо, обаче адски удобно. Трябваше да въведа тая компютризирана проверка на жителите в моя блок.
— Откога работите тук? — попитах аз.
— От единайсет години — без да се консултира с компютъра, отвърна той.
— Защо?
— Чудя се дали се сещате за нещо необичайно, което се е случило със семейство Уинслоу преди около пет години.
Сержантът се замисли.
— Не си спомням нищо, което да е привлякло вниманието на градската полиция.
— Някакви слухове за нея?
— Искате да кажете?…
— Да. Дали хойка.
Той поклати глава.
— Не съм чувал. Обаче аз не живея тук. Защо питате? За пореден път оставих въпроса му без отговор.
— Какво можете да ми кажете за тях? Имам предвид минало, начин на живот, такива неща.
Сержант Робъртс се замисли за миг.
— Марк Уинслоу е от стар лонгайландски род. Според проверката на жителите тя е Хали, също стара фамилия. Заможни са, обаче не са червиви с пари. Както знаете, той работи в „Морган Стенли“ и често ходи в командировки. Госпожа Уинслоу ни осведомява всеки път, когато мъжът й, тя или и двамата отсъстват. Членуват в кънтри клуба и той има клуб в града… — Сержантът провери в компютъра, — … Юниън Лийг Клъб. Чисто републикански. Какво друго ви интересува?