— Става… Изправих се.
— Как да стигна до Куейл Холоу Лейн номер дванайсет?
Сержант Робъртс извади от бюрото си карта на Олд Бруквил и с маркер начерта пътя. После ми даде радиостанция.
— Честотата е настроена. Аз съм Център, а вие ще сте Кола нула. — Той се усмихна.
— Ясно. Ако ви се обадят или дойдат други федерални агенти, съобщете ми по радиостанцията.
— Непременно.
Стиснахме си ръцете.
— Ще се погрижа да получите съответната благодарност за съдействието.
Излязох от малкото олдбруквилско полицейско управление. Господи, адски ме бива да баламосвам хората. Сигурно можех даже да накарам сержант Робъртс да арестува Тед Наш, ако се появеше наоколо.
Нощта бе хладна и ясна, виждаха се звездите и нямаше никакви черни хеликоптери. По шосе 25А сегиз-тогиз профучаваха коли, но иначе беше съвсем тихо, ако не се брояха крякащите дървесни жаби.
Качих се на колата, потеглих обратно към Сидър Суомп Роуд и се насочих на север според упътванията на сержант Робъртс.
Ако допуснех, че Тед Наш още не е разговарял с господин Роузънтал и не знае, че съм се добрал до името на Джил Уинслоу, и че това е истинската Джил Уинслоу, някъде след осем сутринта, когато господин Уинслоу започнеше играта си на голф, щях да получа отговорите на въпросите, за чието съществуване изобщо не подозирах, преди Кейт да прояви любезността да ги сподели с мен. Оттогава бях възнаграден с екскурзията до Йемен, възкръсването на Тед Наш и Евангелието от Тед. Супер, нали?
Когато в понеделник посрещнех Кейт на летището — ако не ме пратеха обратно в Йемен, в затвора или на оня свят — можех да й кажа: „Добре дошла. Имам една добра и една лоша новина за теб. Добрата е, че открих жената от плажа. Лошата е, че Тед Наш е жив и иска да ме убие“.
44.
Минах през кования железен портал на Банфи Винтнърс и завих по Чикън Вали Роуд, както гласяха упътванията на сержант Робъртс. Пътят беше тъмен, затова намалих скоростта и включих на дълги светлини. След няколко минути забелязах табела, на която пишеше „Кейл Холоу Лейн“. Завих надясно и продължих по тясната лъкатушна улица.
Едва различавах къщите, камо ли номерата, обаче имаше пощенски кутии, монтирани на стълбове, и видях номер 12. Отбих на чакъления банкет, изключих фаровете, угасих мотора и слязох.
Проследих с поглед обточената с дървета алея. В мрака се мержелееше внушителна тухлена къща, построена върху стръмния склон. Един от прозорците на втория етаж светеше, ала скоро угасна.
Върнах се в колата и включих радиото. Часовникът на таблото показваше 02:17 и аз се приготвих за дълга и некомфортна нощ.
Някакъв шантав диджей, който се представяше като Джак Върколака, ръмжеше и виеше. Зачудих се дали не може да е Джак Кьоних, който работи на две места.
В студиото се обаждаха слушатели, повечето от които, подозирах, бяха пациенти на окръжната психиатрия.
— Ей, Върколак, обажда се Дейв от Гардън Сити! — извика един.
— Здрасти, Дейв! — извика в отговор Джак. — С какво мога да ти помогна, приятел?
— Искам да чуя „Искам само теб“ на Ю Ту и да я посветя на жена ми Лиз, която ми е сърдита.
— Готово, Дейв! Лиз, слушаш ли? Това е от твоя любящ съпруг Дейв, само за теб, скъпа.
И Ю Ту запяха „Искам само теб“.
Изкушавах се да сменя станцията, обаче разбирах, че Джак Върколака е тъкмо каквото ми трябва тая нощ.
От време на време полицейската ми радиостанция изпращяваше и една от четирите патрулни коли се обаждаше на цивилната служителка или обратно. Свързах се с Робъртс и му напомних да ми се обади, ако се появят други федерални агенти, макар да знаех, че ако Наш и компания наистина се сетят да отидат в олдбруквилското полицейско управление, едва ли ще получа такова предупреждение. Най-вероятно щяха да пристигнат тук и да ме отведат.
Прозях се, унесох се, събудих се и пак се унесох. В три часа Джак Върколака приключи работа, но обеща да се върне следващата нощ, за да разкъса гърлата на слушателите. Станцията прекрати излъчване с националния химн и аз се поизправих на седалката, докато свърши. Запревключвах каналите в търсене на новини. Към четири часа по улицата бавно мина олдбруквилска патрулна кола и си махнахме.
Пак се унесох и когато се събудих, на югоизток вече се развиделяваше. Беше 05:29 и повиках сержант Робъртс по радиостанцията.
— Обадете се на господин Уинслоу в шест и половина и му кажете, че крадецът е заловен, всичко е наред и е прекрасен ден за голф.
Сержантът се захили.
— Желая ви успех с госпожа Уинслоу.
— Мерси.