Въпреки ранния час и без грим и официално облекло, тя имаше вид на добре гледана жена, която напълно се вписва в обстановката на тая къща.
И все пак, може би защото знаех, че се е забъркала в секс, лъжи и видео, в нея имаше нещо, което предполагаше по-необуздана страна на патрицианското й поведение.
Жената се извърна и сложи на подноса сметана, захар, салфетки и лъжички.
Не виждах лицето й, обаче ръцете й изглеждаха съвсем спокойни. Тя заговори, както си бе с гръб към мен.
— Преди два месеца… през юли… гледах панихидата по телевизията. Не мога да повярвам, че са минали пет години.
— Така е. — Духнах в шепа, за да проверя дъха си, който вече беше отвратителен, и дискретно помирисах ризата си.
Госпожа Уинслоу се обърна, донесе подноса с каничка кафе и го остави на масата. Изправих се от учтивост.
— Заповядайте.
— Благодаря. Седнахме.
— Всъщност току-що се връщам от Йемен, затова съм малко… измачкан — оправдах се.
Видях, че тя забеляза струпея и синината на брадичката ми.
— Какво сте правили в Йемен? Или не можете да ми кажете?
— Разследвах атентата срещу кораба „Коул“. — И прибавих: — Занимавам се с контратероризъм.
Тя не каза нищо. Обаче разбираше накъде вървят нещата. Напълних двете чаши с кафе.
— Благодаря — каза тя.
Изключих полицейската радиостанция и отпих глътка от чашата си. Не беше зле.
— Съпругът ми е на голф тази сутрин — каза госпожа Уинслоу. — Аз отивам на черква в десет.
— Известно ми е. Би трябвало да свършим преди да стане време да излезете. Що се отнася до господин Уинслоу, както са ви обещали преди пет години, тая работа не го засяга.
Тя кимна.
— Благодаря.
Отново отпих глътка кафе. Госпожа Уинслоу направи същото.
— Снощи разговарях с човека, на когото първоначално са възложили следствието, Тед Наш. Спомняте ли си го?
Джил Уинслоу кимна.
— И преди няколко седмици разговарях с Лайъм Грифит. Помните ли го?
Ново кимване.
— Кой друг ви разпитва навремето?
— Един мъж, който се представи като господин Браун от Националната служба за безопасност на транспорта.
Описах й Джак Кьоних, включително впечатлението, че в гъза му е наврян стоманен прът.
— Не съм сигурна — отвърна тя. — Вие не знаете ли?
Не обърнах внимание на въпроса й.
— Някой друг?
— Не.
— Подписахте ли писмени показания?
— Не.
— Разпитът ви беше ли записан на видео или аудио?
— Не… поне доколкото знам. Но Грифит си водеше бележки.
— Къде се провеждаха разпитите?
— Тук.
— В тая къща?
— Да. Докато мъжът ми беше на работа.
— Ясно. — Необичайно, обаче не и безпрецедентно, когато самоличността на свидетеля се пази в тайна. Очевидно не бяха искали да я регистрират във федерална сграда. — Ами господинът с вас по онова време?
— Какво по-точно?
— Къде го разпитваха?
— Мисля, че разговаряха с него в службата му. Защо питате?
— Проверявам процедурите.
— Каква нова информация се е появила и какво искате от мен?
— Нямам право да обсъждам новата информация. Искам само да изясним някои неща.
— Какви по-точно?
— Ами например нужни са ми актуални сведения за връзката ви с вашия приятел. — „И името му“.
Джил Уинслоу видимо се раздразни.
— Не знам какво значение има вече това, но щом се налага да ви отговаря, оттогава с Бъд скъсахме.
Бъд.
— Но се срещате и разговаряте с него.
— От време на време. Натъкваме се един на друг на събирания и в клуба. Това е неизбежно и неловко.
— А, знам. Аз се натъквам на бившата си жена и бившите си гаджета из цял Манхатън. — Усмихнах се и тя се усмихна в отговор.
— Разговаряли ли сте с него? — попита ме госпожа Уинслоу.
— Не. Първо исках да поговоря с вас. Той още ли е на същия адрес?
— Да. На същия адрес. Със същата жена.
— На същата работа?
— На същата работа.
— Знаете ли дали е в града?
— Да, струва ми се. Видях го на едно барбекю по случай Деня на труда… — Тя ме погледна. — Когато го видях… Не знам защо…
— Не знаете какво сте виждали в него.
Джил Уинслоу кимна и каза:
— Не си струваше.
— После човек винаги си мисли, че не си е струвало. Обаче отначало му харесва.
Тя се усмихна.
— Навярно е така.
— Сигурно сте разочарована, че е съобщил името ви на ФБР. Смятате, че е трябвало да ви защити.
Жената сви рамене.
— Съмнявам се, че е можел. Те бяха много убедителни… дори заплашваха… но някой по-силен мъж можеше да… — Тя се засмя. — Мисля, че е издържал не повече от три минути.
Усмихнах се.
— Е, не бъдете много сурова с Бъд. Той е постъпил като почтен гражданин.