Погледнах я. „Филмът е награден с два Оскара. «Един мъж и една жена». И после: «Un homme et une femme». Режисьор Клод Льолуш.“
Стикерът гласеше: „Собственост на хотел «Бейвю» — моля, върнете касетата“.
Тя седна на дивана и ми даде знак да се върна на кожения фотьойл до нея. Подчиних се.
— В ролята на мъжа, Жан-Луи, играе Жан-Луи Трентинян — осведоми ме Джил Уинслоу. — Той е шофьор и има малък син. В ролята на жената, Ан, играе Анук Еме. Тя има момиченце. Двамата се запознават в пансиона на децата си. Прекрасна любовна история, само че тъжна. Напомня ми за „Казабланка“. — И прибави: — Дублиран е.
— Хм… — Помислих си, че е възможно да съм изпуснал нещо в предишния ни разговор и че ми предстои да гледам френски филм, обаче тя ме успокои.
— Няма да го гледаме. Поне първите четирийсетина минути, върху които записах нашата касета. Ще гледаме „Една свиня и една уличница“ с Бъд Мичъл и Джил Уинслоу в главните роли. Режисьор е Джил.
Не знаех какво да отговоря, затова премълчах. Бъд Мичъл.
Погледнах я и по изражението и интонацията й разбрах, че по време на краткото си отсъствие си е казала: „Време е да изляза на чисто и по дяволите последиците“. Изглеждаше почти спокойна и като че ли облекчена, сякаш от душата й бе паднало тежко бреме. Забелязвах обаче и известна нервност, нещо напълно разбираемо, като се имаше предвид, че й предстоеше да гледа порнофилм с нея в главната роля заедно с мъж, с когото се е запознала преди по-малко от час.
Госпожа Уинслоу усети, че я наблюдавам, отвърна на погледа ми и каза:
— Това не е любовна история. Но ако успеете да издържите записа докрай, ще можете да догледате последния час от „Един мъж и една жена“. Несравнимо по-хубав е от моя филм.
Реших, че трябва да кажа нещо.
— Вижте, госпожо Уинслоу, не съм дошъл да ви съдя и не бива да сте толкова сурова към себе си. Даже не е необходимо да седите тук, докато гледам…
— Искам да седя тук. — Тя натисна един бутон на масичката до дивана и завесите се спуснаха. Супер.
След като затъмни стаята, Джил Уинслоу натисна няколко бутона на дистанционното управление и записът започна. Чу се музика, последвана от заглавието на филма на двата езика, след това обичайните надписи. Някъде по средата образът ненадейно прескочи на друга картина, не толкова ясна, с нискокачествен звук. Трябваха ми няколко секунди, докато позная Джил Уинслоу, седнала по турски върху тъмно одеяло, само по светлокафяви шорти и синя блуза. На одеялото имаше хладилна чанта. Джил Уинслоу отпушваше бутилка вино.
В долния десен ъгъл на записа видях датата, 17 юли 1996, и часа: 19:33. Секундомерът работеше и скоро стана 19:34.
Познах мястото естествено — долчинката между пясъчните дюни, където бяхме отишли с Кейт вечерта на панихидата, после пак сам, когато спах там и сънувах еротичен сън с Кейт, Мари, Роксан и забулената Джил Уинслоу. Сега булото беше свалено. И накрая, снощната среща с Тед Наш.
— Това е окръжният парк „Къпсог Бийч“ — каза Джил. — Но предполагам, че това ви е известно.
— Да.
Слънчевата светлина отслабваше, ала все още бе достатъчно светло и всичко се виждаше ясно. Нямаше много звук, обаче чувах, че вятърът се усилва.
После в кадър влезе мъж, застанал гърбом към обектива. Носеше светлокафяви панталони и спортна риза.
— Това е Бъд — каза Джил. — Очевидно.
Бъд извади две чаши от хладилната чанта, седна до Джил и наля вино.
Сега видях лицето му, докато се чукваха.
— За летните вечери, за нас двамата — вдигна тост той.
— Уф, я стига — каза Джил — на мен или на себе си.
Внимателно се вгледах в мъжа. Наистина беше хубавец, обаче гласът и поведението му бяха като на мухльо. Малко се разочаровах от Джил.
Тя сигурно прочете мислите ми, защото попита:
— С какво ли ме е привлякъл?
Не отговорих.
На видеозаписа Джил погледна Бъд и каза:
— Е, често ли идваш тук?
Бъд се усмихна.
— За пръв път ми е. Ами ти?
Двамата се усмихнаха един на друг и видях, че се притесняват от камерата.
— Спомням си, че си помислих: „Защо правя секс с мъж, когото не уважавам?“ — рече Джил.
Реших да отговоря.
— Така е безопасно.
— Наистина — съгласи се тя.
Двамата изпиха по още една чаша вино, след това Джил се изправи и си съблече блузата. Бъд последва примера й и смъкна ризата си.
Джил събу светлокафявите си шорти и по сутиен и гащички изчака Бъд да се съблече.
— Два пъти съм гледала онази част при морето, когато самолетът избухва… — промълви тя, — но това тук не съм го гледала от пет години.
Не отговорих.
На екрана Джил си разкопча сутиена и смъкна бикините си. Обърна се към камерата, разпери ръце във въздуха, размърда задник, засмя се и се поклони.