Посегнах за дистанционното, ала тя го грабна.
— Искам да гледам тази част.
— Не, не искате. Аз не искам. Превъртете я.
Двамата започнаха да се прегръщат, целуват и милват.
— Нямам много време, госпожо Уинслоу — настоях аз. — Бихте ли превъртели записа до сцената на плажа?
— Не. Трябва да го гледам — за да видя защо не съм го дала на полицията.
— Струва ми се, че разбирам. Превъртете записа.
— По-нататък става по-интересно.
— Нямаше ли да ходите на черква?
Тя не отговори.
На екрана Джил завъртя Бъд под прав ъгъл към камерата и погледна към обектива.
— Свирка — каза тя. — Първи дубъл. — Застана на колене и започна да му духа.
Добре. Погледнах си часовника, обаче мозъкът ми не отбеляза колко е часът. Пак вдигнах очи към екрана. Глупавият Бъд стоеше пред камерата и тая разкошна мадама му правеше свирка, а той като че ли се опита да напъха ръце в джобовете си, после установи, че няма панталони, затова сложи ръце върху главата й и прокара пръсти през косата й.
— Как ще изглежда това като веществено доказателство? — попита Джил.
Прокашлях се.
— Мисля, че можем да изрежем тая част…
— Те ще искат целия запис. Виждате ли часа и датата в долния десен ъгъл? Не е ли важно, за да се вижда кога става това?
— Предполагам… но смятам, че бихме могли да скрием телата и лицата ви…
— Не ми давайте обещания, които не можете да изпълните. Писна ми.
На екрана Джил се отпусна назад, погледна камерата и махна с ръка.
— Край. Втора сцена. Вино, моля.
Като детектив, знам, че за хората може да се научи много от техните кабинети и работни места, от книгите по лавиците, снимките по стените, видеотеките им и така нататък. Това обаче беше повече, отколкото трябваше да знам.
Отново отправих очи към екрана. Джил лежеше по гръб, докато Бъд се пресягаше за бутилката. Тя вирна крака във въздуха.
— Купон с опитване на съпругите. — После се разкрачи. — Лей.
Бъд изля малко вино и се надвеси отгоре й. Тежкото й дишане почти заглушаваше вятъра.
— Надявам се, че си насочил камерата точно — каза Джил.
Той вдигна глава.
— Да.
Джил взе бутилката от него, изля остатъка от виното върху себе си и заповяда:
— Оближи ме.
Бъд започна да я облизва.
Госпожа Джил Уинслоу ми изглеждаше класическа пасивно-агресивна личност в сексуално отношение — от една страна командваше Бъд, после изпълняваше сексуални действия, които предполагаха покорство и дори бяха унизителни, ако се вземеше предвид контекстът.
Всичко това можеше да се погледне и по друг начин. Тя упражняваше властта си над един мъж, докато в същото време изпълняваше всичките му желания, както и своите — а именно за сексуално унижение и сексуален контрол. Бъд едновременно беше и господар, и слуга. Това бе малко сложно и се съмнявах, че той е съзнавал нещо повече от дължината на еректиралия си пенис, който всъщност не исках да видя.
— Джил — обърнах се на малко име към нея. — Сериозно, хайде да превъртим записа.
Тя не отговори, само изу пантофите си и вдигна крака върху масичката.
Облегнах се назад и демонстративно извърнах поглед от екрана.
— Неловко ли се чувствате? — попита госпожа Уинслоу.
— Струва ми се, вече го казах.
— Е, и аз се чувствам неловко. И ако ви дам записа, колко души ще го гледат?
— Колкото може по-малко. И всичките ще са професионалисти, опитни служители от органите на реда и следователи от Министерството на правосъдието, мъже и жени, а те са виждали всичко.
— Обаче не са виждали мен да правя секс пред камера.
— Съмнявам се, че ще ги интересува самият секс. Интересува ги сцената с избухващия самолет, която интересува и мен, и ако превъртите записа напред, много бих искал да я видя. Веднага.
— Не искате ли да ме видите как правя секс?
— Виж, Джил…
— За вас съм госпожа Уинслоу.
— Хм… извинете. Госпожо Уинслоу…
— Може и Джил.
Наистина започвах да се чувствам неловко и си помислих, че е побъркана, обаче тя попита:
— Разбирате ли защо го правя?
— Да. Напълно разбирам защо не сте искали да предадете записа. Честно казано, самият аз щях да се колебая, ако бях на ваше място. Но ние можем и ще редактираме тоя запис, ще затъмним лицата и ще направим всичко възможно, за да запазим самоличността ви в тайна. Ще се съсредоточим върху събитията около самолета…
— Ще стигнем и дотам. Гледайте.
Чух Джил на екрана да казва:
— Лепкава съм. Хайде да се изкъпем.
Погледнах и видях, че тя се изправя. Лицето на Бъд се появи измежду бедрата на госпожа Уинслоу.