Той не отговори.
— Може би трябва да се върнем — предложи Джил.
— Защо?
— Може… да са се… спасили хора. Имат спасителни жилетки, салове. Може да успеем да им помогнем.
— Ти си добра жена — казах високо.
— Самолетът просто се е разбил — заяви Бъд. — Летял е на няколко километра височина. — Пауза. — Полицията вече е там. Нямат нужда от нас.
„Пътниците нямат нужда от теб, обаче ченгетата имат нужда от записа ти, глупако“, помислих си.
Последва дълго мълчание, след това се разнесе гласът на Джил:
— Онзи проблясък — беше ракета. Бойна ракета.
Отговор нямаше.
Тя продължи:
— Приличаше на ракета, изстреляна от водата. И улучи самолета.
— Ами… Сигурно ще чуем по новините — отвърна Бъд.
Ново мълчание, след това движение на черния екран, последвано от черна неподвижност. Разбрах, че Джил е взела камерата от задната седалка и пренавива касетата, за да я гледа през визьора.
Това беше краят на записа, но след това на екрана се появи образ и по колоните прозвуча музика. Жан-Луи каза нещо на дублиран английски, обаче аз не го слушах.
Спрях записа и натиснах бутона за пренавиване. Известно време седях на масичката, вторачен в мътния екран.
Бях поразен от това, което бях видял и чул. Знаех, че ще ми трябва време, за да смеля тия картини, които бяха напълно чужди на ежедневната действителност.
Останах неподвижен още няколко секунди, после отидох до бара, намерих чаша и взех наслуки бутилка скоч. Налях си няколко пръста и се втренчих в алкохола. Беше ранна неделна утрин, но имах нужда от нещо, за да се овладея и да си навлажня устата. Изгълтах скоча, оставих чашата и отидох в кухнята.
47.
Джил Уинслоу я нямаше в кухнята, обаче я видях през френската врата на верандата. Все още беше по халат и седеше на шезлонг — с отворени очи, отправени към нещо вътре в нея.
Излязох и се отпуснах на съседния шезлонг. Помежду ни имаше масичка, на която тя бе оставила бутилка вода и две чаши. Налях си и обходих с очи обширния двор и големия плувен басейн.
— Взехте ли касетата? — след около минута ме попита госпожа Уинслоу.
— Не. Искам вие да ми я дадете.
— Имам ли друг избор?
— Нямате. Тя е доказателство за евентуално престъпление. Мога да я изискам със съдебно нареждане. Но искам вие да ми я дадете доброволно.
— Ваша е. — Тя се усмихна. — Всъщност е на хотел „Бейвю“.
— Бъд е оставил петстотин долара депозит, така че за касетата е платено.
— Хубаво. Това винаги ме е измъчвало. Че откраднах касетата.
Мен не ме измъчваше — тъкмо затова бях тук.
Джил Уинслоу помълча, после каза:
— Вие сте интелигентен човек. Досетили сте се.
— Не беше чак толкова трудно — отвърнах скромно. Всъщност наистина съм интелигентен и беше адски трудно.
— Много се уплаших, когато дойдоха от ФБР. Помислих, че ще ме питат дали съм направила копие на записа, преди Бъд да го изтрие… но откъде можеше да им хрумне? И откъде да знаят за видеофилма?…
Както бях установил, те бяха знаели, че Джил Уинслоу е взела касета от хотелската видеотека, обаче бяха съсредоточили вниманието си върху унищожаването на доказателствата за нейното присъствие и очевидно изобщо не им бе дошло наум, че сълзливата богата дамичка е записала своята миникасета върху филма от видеотеката.
— Тогава не бях готова да им покажа записа — продължи тя.
— Разбирам.
— Бедният Марк. Бедният Бъд. — Госпожа Уинслоу отпи глътка вода. — Много ще ми се разсърдят. По различни причини.
— Вече не става дума за тях, ако изобщо някога е ставало — казах. — Става дума за вас, за вашата правилна постъпка и за истината, за справедливостта.
— Знам… но на Бъд му е много удобно да е женен. И Марк… е, и на него му е удобно. — Тя замълча за миг. — Марк ще е съсипан… унижен…
— Бихте могли да го избегнете.
Джил се засмя.
— Сериозно ли говорите?
— Не.
Тя отново отпи от чашата си.
— После идват Марк-младши и Джеймс. Децата ми.
— На колко години са?
— На тринайсет и петнайсет. Някой ден може би ще разберат.
— Някой ден със сигурност ще разберат. Може би по-скоро, отколкото си мислите.
Тя ме погледна.
— Ще ме пратят ли в затвора?
— Не.
— Не съм ли укрила…
— Не мислете за това. Ще имат нужда от вашата помощ.
Джил Уинслоу кимна.
— Ами Бъд? Очаква ли го наказание, задето изтри записа?
— Може би. Но и двамата ще сключите сделка. — Изхъмках. — Подозирам, че главният му проблем ще е госпожа Мичъл.
— Арлийн ще превърне живота му в ад — съгласи се тя.