— Аз ще карам.
Госпожа Уинслоу слезе и заобиколи отдясно, докато се настанявах зад волана.
Беемвето не беше с автоматични скорости. Отдавна не бях шофирал такава кола. Дадох на първа със съвсем малко стържене, което накара спътничката ми да потрепери.
Върнахме се на Сидър Суомп Роуд и потеглихме на юг. Беемвето бе истинска кукличка и със сигурност щях да избягам на всичко налично във федералните гаражи, което можеха да вземат Наш и компания.
След няколко минути видях знак за лонгайландската магистрала.
— Трябва да завиете за града ей там — посочи Джил.
— Чакайте.
Стигнах на шест метра от изхода, ударих спирачки и рязко завих надясно по рампата. Гумите засвириха и блокиращите механизми на спирачките запулсираха. Проверих в огледалото, после превключих на по-ниска предавка и натиснах газта. След десет секунди пътувах по магистралата, дадох на пета, престроих се през две ленти и настъпих педала до дупка. Тая машина направо летеше.
Продължих по крайната лента със сто и трийсет километра в час и отново проверих в огледалото. Дори да ме бяха следили, вече бяха изостанали поне на километър.
Движението не беше прекалено натоварено и можех да лъкатуша между неделните шофьори, които се движеха прекалено бавно в крайните ленти.
Джил известно време мълча, после попита:
— Преследват ли ни?
— Не. Просто се кефя на пътуването.
— Аз не.
Намалих и се престроих в средната лента.
— Как е малкото ви име? — след кратко мълчание се осведоми тя.
— Джон.
— Може ли да ти казвам Джон?
— Естествено. А аз може ли да ти казвам Джил?
— Вече го правиш.
Включих мобифона си и изчаках пет минути, обаче не прозвуча сигнал и го изключих.
— Как си? — попитах я.
— Добре. А ти?
— Бомба. Разбираш ли какво става?
— Донякъде. Предполагам, че ти знаеш какво става.
— Определено. — Погледнах я. — Трябва да си наясно, че вече си от правилната страна на барикадата — страната на истината и справедливостта, страната на жертвите от полет осемстотин, техните роднини и американския народ.
— Тогава кой ни преследва?
— Може би никой. Или може би неколцина мошеници.
— Тогава защо не се обадим в полицията?
— Е, може да са повече от неколцина мошеници и още не съм сигурен кой е добър и кой — лош.
— Какво ще правим, докато разбереш?
— Имаш ли предпочитан хотел в Ню Йорк, където обикновено отсядаш?
— „Уолдорф“ или „Юниън Лийг Клъб“.
— Хайде да ги избегнем. Ще изберем нещо не съвсем в центъра.
Тя се замисли за миг.
— „Плаза“.
— Обади им се и си направи резервация. Трябват ти две съседни стаи.
— И ти ли ще се настаниш с мен?
— Да. Използвай своята кредитна карта за стаите. Ще се погрижа да ти изплатят парите.
Джил се обади по мобифона си и резервира апартамент с две спални.
— Искам да изключиш мобифона си — казах.
— Защо?
— Защото по него могат да следят къде се намираш.
Тя не поиска повече обяснения и се подчини.
Прекосихме границата на окръг Насау и навлязохме в Куинс. Трябваше да стигнем в хотел „Плаза“ до половин час.
— Колко време ще трябва да остана в хотела? — попита Джил.
— Около два дни.
— И после?
— После ще се прехвърлиш в друг хотел. Или ще ти намеря друго скривалище. Предполагам, че ще ми трябват около две денонощия, за да събера армията на ангелите. Тогава ще си в безопасност.
— Трябва ли да се обадя на адвоката си?
— Ако искаш. Но ще е по-добре да изчакаш.
Джил кимна.
Продължихме по магистралата през Куинс.
— Кога ще се срещнеш с Бъд? — попита тя.
— Аз или някой друг ще се срещне с него през следващите две денонощия. Моля те, не му се обаждай.
— Нямам такова намерение. — Джил ме сръга по ръката. — Защо не го арестувате? Искам да му отида на свиждане в затвора.
Потиснах смеха си, обаче тя се засмя и я последвах.
— Мисля, че ще имаме нужда от неговото съдействие.
— Налага ли се да се срещам с него?
— Може би. Но по принцип се опитваме да не допускаме свидетелите да се срещат.
— Добре. Къде живееш?
— В Манхатън.
— След колежа и преди да се омъжа и аз живях там. — Тя замълча за миг. — Омъжих се прекалено млада. Ами ти?
— Женен съм за втори път. Ще се запознаеш с жена ми. Тя е агент от ФБР, в момента е в чужбина. Ако всичко е наред, утре трябва да се прибере.
— Как се казва жена ти?
— Кейт. Кейт Мейфилд.
— Моминското си име ли е запазила?
— Не само за себе си. Предложи го и на мен.
Джил се усмихна.
— Така ли се запознахте? В службата?