— Боже Господи! — ахна той, когато свърших. — Да не се майтапиш?
— Не.
— Мама му стара!
— Искаш ли да се включиш?
Чух глъчка и висока музика, по което прецених, че се движи. Зачаках и скоро шумотевицата стихна.
— Сега съм в тоалетната — осведоми ме Фанели. — Мамка му, имам нужда от още едно.
— Първо пусни водата. Имам нужда от помощта ти, Дом.
— Да. Да. Каквото поискаш. Какво ти трябва?
— Искам утре да отидеш с патрулна кола и най-малко двама униформени полицаи на летището и да посрещнеш Кейт.
— Защо?
— Някой може да я чака.
— Кой?
— Феберейците. Добре, вземи ме от „Плаза“…
— Чакай, чакай. Щом някой може да я чака, теб определено ще те чакат, приятел.
— Знам, обаче трябва да съм там, когато тя…
— Не. Ще останеш, където си. Трябва да пазиш свидетелката.
— Можеш да пратиш някого да я пази…
— Ей, готин, проявяваш глупава смелост. Ще го направим, както аз казвам.
Замислих се. Тъй като бях човек на действието, не ми допадаше мисълта да чакам, докато някой друг върши опасните неща вместо мен. Дом имаше право естествено, но все пак заявих:
— Няма да вися тук, докато ти си на „Кенеди“…
— Да бе, добре. Ще ти се обадя, ако имам нужда от теб. Край на спора. Какво друго?
— Уф… добре, бъди готов за феберейска дебелащина и баламосване. Ще трябва да демонстрираш сила. Нали така? Не ми пука дали ще се появи цялото нюйоркско оперативно бюро на ФБР. Ти си нюйоркско ченге и това си е твоят град, не техният.
— Ясно. Няма проблем.
— Погрижи се да не те проследят от летището…
— Ей, щях да забравя!
— И когато дойдеш в „Плаза“, прати полицай да придружи Кейт до стаята на Уинслоу. — Дадох му номера. — Съгласен ли си?
— Да. Кефя се максимално.
— Добре, ето ти данните за полета на Кейт. — Продиктувах му ги и го накарах да ги повтори. — Сега доволен ли си, след като споделих с теб?
— О, да. Направо съм възхитен.
— Сам настоя.
— Мерси много. — Той замълча за миг. — Браво на тебе бе! Винаги съм твърдял, че си гений, даже когато лейтенант Волф те обявява за идиот.
— Благодаря. Интересува ли те нещо друго?
— Да. Например точно кой те преследва?
— Ами, оня Тед Наш от ЦРУ. Може би Лайъм Грифит от ФБР. Нямам представа още кой е замесен в засекретяването, затова не знам към кого мога да се обърна в службата или извън нея. Затова се обръщам към полицията.
Фанели не отговори веднага.
— Ами Кейт… на нея можеш да имаш доверие. Нали?
— Мога, Дом. Тя ме забърка в тая каша.
— Добре де. Просто проверявам.
Премълчах.
— Междувременно имаш ли нужда от подкрепление в „Плаза“? — попита той.
— За един ден ще се оправя и сам. Ще ти се обадя, ако имам нужда от нещо.
— Добре. Ако дойдат ония, напълни им задниците с олово и после се обади на детектив Фанели в отдел „Убийства“. Ще пратя катафалката да ги закара в моргата.
— Звучи страхотно, обаче патлакът ми е някъде в дипломатическата поща.
— Какво? Не си ли въоръжен?
— Не, обаче…
— Отивам у вас да взема втория ти пистолет и да го донеса…
— Не ходи вкъщи! Те вече са завардили блока. Може да се сблъскаш с тях или да те проследят до тук.
— Феберейците не могат да проследят и собствената си сянка, когато слънцето е зад гърба им.
— Да, но не можем да рискуваме днес да отидеш там. Утре имаш важна работа.
— Ще ти донеса моя резервен патлак.
— Просто днес стой далеч от „Плаза“, Дом. Ще се оправя.
— Добре, ти решаваш. А бе… искаш ли да те взема под охрана? Бях мислил за това, обаче се съмнявах, че Джил Уинслоу ще иска да пренощува в дранголника. Нещо повече, представях си какво ще направят феберейците, ако проверят в НЙПУ, за да видят дали наистина не съм там. Не се съмнявах, че за няколко часа ще успеят да ни приберат под своя охрана.
— Джон? Ало?
— Не искам да оставям следа в обществен архив. Може би утре. Засега съм изчезнал при бойни действия. Ще ти се обадя, ако реша, че се налага да ме арестуваш.
— Добре. Е, в „Плаза“ сигурно е по-удобно, отколкото в градския арест. Обади ми се, ако имаш нужда от нещо.
— Благодаря, Дом. Ще те прикрия, ако се разхвърчат говна.
— Знаеш ли, ако се разхвърчат говна, няма да сме единствените, затънали до гуша.
— Дано да си прав. Приятно прекарване на барбекюто. Чао.
Джил ми беше оставила бележка на масата в дневната.
„Излизам в 12:15. Ще се прибера към 17:00. Може ли да те поканя на вечеря?
Избръснах се, два пъти си измих зъбите, взех душ и си изпрах боксерките.