— Ще ми стане от любимите. Добре ли спа?
— Не.
Седнах на масата и си налях кафе.
— Вчера беше напрегнат ден за теб.
— Меко казано.
Отпих глътка кафе и я погледнах над чашата. Изглеждаше отпусната, обаче ми се струваше, че започва да осъзнава реалността на положението.
— Изпитваш ли някакви съмнения за всичко това? — попитах.
— Не. Всъщност съм още по-сигурна, че постъпвам правилно.
— И дума да няма.
Тя категорично заяви, че имам нужда от храна, и прегледахме менюто. Джил каза, че щяла да си поръча здравословна закуска, и ме посъветва да последвам примера й.
Побъбрихме, прочетохме вестниците и погледахме „Днес“ с Кейти и Мат.
Донесоха поръчката и от здравословната закуска получих киселини.
След като се нахранихме, Джил поиска да се поразходи и настоя да я придружа, но аз отвърнах:
— Трябва да остана тук. Може да се наложи да отида на среща. Може да се наложи и ти да дойдеш с мен. Обаждай ми се през час и на всеки трийсет минути си проверявай мобифона.
— Добре. Каква среща?
— На каквато е трябвало да отидеш преди пет години.
Тя кимна.
— Няма да се наложи да говориш — успокоих я. — Просто трябва да присъстваш. Аз ще говоря.
— Мога и сама — тросна се Джил.
Усмихнах й се.
— Не се съмнявам.
Тя отиде в спалнята си, облече се и скоро се върна.
— Имаш ли нужда от нещо, докато съм навън?
Имах нужда от глока си, обаче отвърнах:
— Пастата ми за зъби е на свършване. — Не беше, но тя трябваше да се занимава с нещо. — „Крест“. И виж дали ще успееш да намериш „Един мъж и една жена“. Освен това не забравяй да се обадиш в стаята, преди да се прибереш в „Плаза“. — Взех химикалка от бюрото, написах номера на мобифона на Дом Фанели върху визитката си и й я дадох. — Ако не успееш да се свържеш с мен или ако усетиш, че има проблем, обади се на детектив Фанели на тоя номер. Той ще ти обясни какво да правиш.
Джил ме погледна.
— Това ли е твоята армия на ангелите?
Всъщност не бих определил Дом Фанели като ангел, обаче потвърдих.
— Да. Той ще е твоят ангел хранител, ако с мен се случи нещо.
— Нищо няма да ти се случи.
— Няма. Приятен ден.
Тя също ми пожела приятен ден и излезе.
Може би трябваше да я задържа в хотела, където щеше да е в мъничко по-голяма безопасност, отколкото навън. Обаче съм пазил достатъчно много свидетели, за да знам, че ако прекалено дълго ги държиш затворени, стават обидчиви, даже враждебни. Освен това в тоя случай на Наш щеше да му е по-трудно да се справи и с двама ни, ако бяхме разделени.
Проверих мобифона си, обаче нямаше съобщения от Тед Наш. Всъщност нямаше никакви съобщения.
Свързах се с телефонния секретар вкъщи и там бяха оставени няколко съобщения, но нито едно от Наш.
Обадих се на мобифона на Дом Фанели и той отговори.
— Какво направи с ВИП ескорта на летището? — попитах го.
— Струва ми се, че го организирах. Наложи се да си спомня всички услуги, които съм правил, да изфабрикувам цял куп измислици и да обещая звездите от небето. Имам двама униформени полицаи и един детектив. Ще се срещнем на улицата в три и би трябвало да чакаме на портала още преди самолетът на Кейт да е кацнал.
— Звучи добре. Сетих се за още нещо. Ако са там и я чакат, феберейците може да решат да я посрещнат преди паспортната проверка. Трябва да влезете вътре, за да предотвратите тая възможност.
— Ще опитам… Познавам няколко ченгета от охраната на летището… Ще видя какво мога да направя.
— Трябва да го направиш. Освен това не отивайте прекалено рано, защото ще ги предупредите, те ще повикат подкрепления и ще се наложи да отстъпите. Трябва да ги изненадате. Влизате и излизате, преди да са успели да реагират.
— Страшно ме затрудняваш.
— Ще се справиш. Ако нямат федерална заповед за задържането й, тя ще дойде с вас доброволно, защото те познава.
Той се засмя.
— А стига бе! Кейт ме мрази.
— Обожава те. Добре, ако там е някой от шефовете й, може да стане още по-напечено. — А ако и Тед Наш я чакаше на летището, помислих си, щеше да стане адски странно, защото Кейт щеше да види ходещ мъртвец. — Ще успееш да я убедиш, сигурен съм, че те е пратил любящият й съпруг.
— Добре. Обаче трябва да ти кажа, Джон, тя може да ти е жена, но е от феберейците. Какво стои на първо място?
Сериозен въпрос.
— Дай й да разбере за какво се отнася, без да казваш много пред другите. Нали? Обади ми се, ако се наложи, и аз ще разговарям с нея. Ако всичко друго се провали, заплаши ги, че ще ги арестуваш за възпрепятстване на полицай при изпълнение на служебните му задължения. Съгласен?
— Да, обаче и двамата с теб знаем, че това е ала-бала. Нямаме законно право да бъдем там.