Обаче Тед Наш си мислеше, че има шанс да обърне нещата в своя полза — или на летището, като ни пипне с Кейт, или утре на срещата.
Междувременно баламосваше всички участници в събитията, опитваше се да замаже нещата и да ме намери. И когато научеше, че разполагам с копие на записа, щеше да му се прииска пак да е мъртъв.
Проверих мобифона си. Бях получил съобщение от обекта на размислите си, господин Наш. Обадих му се.
— Разговарях с някои хора и просто исках да потвърдя утрешната ни среща.
Говореше по-загрижено от предишния път, когато се бяхме чули. Явно се беше съвещавал с обезпокоени хора.
— Ще дойда — отвърнах.
— Какво… какво искаш да обсъждаме?
— Каквото и да е.
— Ще те попитам следното. Имаш ли някакви твърди доказателства, които могат да доведат до преразглеждане на случая?
— Какви например?
— Ти кажи.
— Ами… е, може и да имам нещичко. Защо?
— Утре ще донесеш ли доказателствата?
— Ако искаш.
— Би било добре. Искаш ли да доведеш на срещата и други свидетели?
— Може би.
— Ще се радваме на всеки свидетел, когото доведеш.
— От сценарий ли четеш?
— Не. Просто ти казвам да доведеш когото искаш.
— Значи мога да си доведа гост на закуска, така ли? Ти ли черпиш?
Почти го видях да чупи молив.
— Да, вземи всички доказателства и доведи всеки човек, който искаш да говори. — После прибави: — В Северния небостъргач има свободни офиси, ако преценим, че се налага да се оттеглим на по-дискретно място.
Реших окончателно да му проваля деня.
— Може би ще ви направя аудио-визуална презентация. Ще уредиш ли необходимата техника? — Съжалявах, че не виждам лицето му.
Изтекоха няколко секунди.
— Мисля, че блъфираш — заяви той накрая.
— Не разчитай на това. Уреди видео и монитор.
Наш отново се умълча за няколко секунди.
— Казах ти, че записът е унищожен.
— И ме излъга. Само е бил изтрит.
— Откъде знаеш?
— Знаеш откъде знам.
— Само се будалкаш.
— Гледал ли си оня френски филм, „Един мъж и една жена“? — попитах го.
Зачаках отговора му, докато колелцата в главата му се въртяха и скърцаха, обаче Наш не каза нищо, затова продължих:
— Помисли за това. С Грифит сериозно сте си настъпили оная работа.
Представях си го в стаята с още неколцина души, всички вторачени в него. Ако присъстваха, Грифит и господин Браун сигурно се сочеха с показалци един друг.
— Или тази жена е много умна, или ти си я направил по-умна, отколкото е била онази вечер — отвърна Наш.
— Е, всеизвестно е, че аз съм умен. Мисля, че и тя е умна. Обаче за теб вече се съмнявам, Тед. И за приятелите ти.
Той не изневери на грубиянската си същност.
— Понякога, когато допускаме грешки, се налага да ги погребваме.
— Като стана дума за това, кога очакваш следващата си смърт? Това ежегодно събитие ли е?
Отговорът му ме изненада.
— Забавляваш ли се?
— Да.
— Е, действай, докато можеш.
— Непременно. И ти. Трябва да затварям.
— Чакай. Кажи ми какво да очаквам след тази среща? Към какъв резултат се стремиш?
— Към истината. И справедливостта.
— Ами за себе си? И за Кейт?
— Надушвам подкуп.
— Готов ли си да помислиш за компромис? Добра сделка за всички?
— Не.
— Ами ако ти обясним за какво се отнася? Защо се е наложило да направим някои неща? Ще бъдеш ли склонен да видиш цялата картина и да обмислиш по-мащабните проблеми?
— Знаеш ли, хич не ми пука за какво се отнася и можеш да си напъхаш моралните двусмислици в гъза. Нито ти, нито твоите приятели не можете да ми кажете абсолютно нищо, което да оправдае действията ви или да ме убеди, че са законни. Злополука с наша ракета? Терористичен удар? Извънземен лъч на смъртта? Или може би просто не знаете. Каквото и да е било, правителството дължи на американския народ пълен и честен отговор. Ето какъв резултат очаквам от срещата.
— Прекалявате, господин Кори — осведоми ме Тед Наш.
— Ти пък адски си я загазил — казах му. — Предчувствам, че се опитваш да проследиш сигнала. До утре. — Затворих, отидох при бара и си взех студена бира.
Тед Наш е майстор да редува смъртни заплахи, компромиси и подкупи, за да постигне целите си. В тоя случай крайната му цел беше да загроби доказателството и междувременно да загроби мен, навярно Джил Уинслоу и сигурно Кейт.