И Кейт бе харесвала тоя човек. Знам, че жените си падат по лоши момчета, обаче Тед Наш беше невъобразимо лош, беше като вампир — понякога чаровен, обикновено страшен и винаги зъл. И сега се бе завърнал от гроба, за да убие всеки, който заплашва да разкрие тъмните му тайни.
Затова, каквото и да се случеше утре или вдругиден, тоя човек нямаше да се успокои или да се почувства в безопасност, докато не ме убие.
И аз изпитвах същото към него.
50.
Джил се прибра с няколко пазарски торбички, в една от които имаше паста за зъби „Крест“, а в друга — видеокасета с „Един мъж и една жена“. Тя седна, събу си обувките и вдигна крака върху табуретката.
— Не съм свикнала да ходя пеш толкова много.
— Ако ще живееш в Манхатън, често ще ти се налага.
— Смяташ, че Марк няма да ми даде кола с шофьор като част от развода ли? — усмихна се Джил.
— Нищо не ти струва да го попиташ. — Радвах се, че още е в оптимистично настроение. Началото на нов живот е вълнуващо, обаче впоследствие човек започва да осъзнава най-страшното. Беше време да обясня положението на госпожа Уинслоу. Придърпах си стол срещу нея и седнах.
— Утре в осем и половина сутринта имам среща — ще обсъждаме теб, видеозаписа и подобни неща.
Тя кимна. Продължих:
— Бъд Мичъл би трябвало да дойде на срещата.
— Разбирам. И искаш да дойда и аз.
— Да.
Джил се замисли за миг.
— Щом искаш, ще дойда. Кой друг ще присъства?
— Аз ще съм там, естествено, сигурно и Кейт. От другата страна ще са Тед Наш и Лайъм Грифит, с които си се запознала преди пет години. Третият, който е дошъл при теб, господин Браун, може и да не дойде.
Тя отново кимна.
— Тед Наш не ми харесва много.
— Повечето хора не го харесват, включително аз. — Кейт го харесваше, обаче скоро щеше да престане. — Помолих да присъства и моят шеф, Джак Кьоних, а сигурно и един полицейски капитан, Дейвид Стийн.
— Те на чия страна са?
— Много сериозен въпрос. Аз го приемам като игра между два отбора, ангелите и демоните. В момента играчите избират на коя страна са и е възможно да има преминаване от единия отбор в другия. Капитан на демоните е Тед Наш и той няма да премине в другия отбор. Всички останали чакат да видят какво ще се случи на срещата.
— Кой е капитан на ангелите?
— Аз.
Тя се усмихна.
— Аз съм от твоя отбор. Както, естествено, и жена ти.
— Естествено. — Прибавих: — Помолих да присъства и представител на главна прокуратура. Той може да играе ролята на съдията. И за да продължа аналогията, възможно е на срещата да присъстват хора, които са само зрители, обаче може да искат да се включат в играта. Видеозаписът ще е топката.
Джил помълча няколко секунди.
— Все още не разбирам къде е проблемът. Самолетът беше свален. Хората, които взеха изтритата касета и после са я възстановили, го знаят. Кой пази в тайна тази информация? И защо?
— Не знам.
— Утре ще узнаем ли?
— Те може да ни кажат защо, обаче това няма значение. Никога няма да ни кажат кой. Но в момента няма значение нито защо, нито кой. Важното е тоя запис и твоите показания, както и показанията на Бъд, да станат публично достояние. Останалото, уверявам те, ще се разреши от само себе си.
Тя кимна.
— Наистина ли са убедили Бъд да даде показания?
— Бъд ще направи каквото пожелаят.
— Ами обещанието, което ни дадоха преди пет години? Че ако двамата отговорим на въпросите им, никога няма да разкрият имената ни и какво се е случило онази вечер?
— Оттогава се случиха много неща. Не мисли за Бъд, той не е мислил за теб.
— Знам.
— И утре, когато се срещнете, не бива да се чувстваш неловко, нито да изпитваш угризения. Трябва да си във форма за мача.
Джил се втренчи в протегнатите си върху табуретката крака.
— Ще покажете ли записа?
— Сигурно, но не е задължително нито ти, нито Бъд да присъствате.
Тя отново кимна.
— Срещата ще се проведе на публично място, в „Прозорците на света“ в Търговския център. После може да се оттеглим в офиси на федералните институции в същата сграда и там ще пуснем записа. — Внимателно я наблюдавах. Джил разбираше всичко това на абстрактно равнище, развод, публично излагане и така нататък, обаче когато навлизахме в конкретните подробности, „Прозорците на света“ в 08:30, присъстващите страни и прочее, започваше да става малко нервна. — Колкото и да стане кофти, в крайна сметка от всичко това ще излезе само добро.
— Знам.
— Трябва да знаеш още нещо. Честно казано, тая първа среща е най-опасна.
Джил ме погледна.
— Мисля, че тия хора са отчаяни и следователно са опасни. Ако имат възможност да скрият случая преди да се разчуе и да излезе извън контрол, ще го направят утре преди, по време или след срещата. Разбираш ли?