Няколко секунди съсредоточено зяпах бара, после си налях скоч и отидох при прозореца.
Над града бяха надвиснали ниски облаци, обаче по телевизията предвиждаха за другата сутрин слънце.
Странно, помислих си, в какво се беше превърнало нещо, започнало като половин ден отпуска през юли, за да придружа жена си на панихида.
Кейт винаги бе имала представа накъде отиват нещата, обаче аз бях в пълно неведение. Почти пълно.
Що се отнасяше до Джил Уинслоу и Бъд Мичъл, техните лудории на плажа се бяха превърнали в класически случай на нещо нередно, извършено на неподходящо място в неподходящ момент.
И сега, след малко повече от пет години, всички тия пътища се бяха пресекли и утре играчите щяха да се срещнат в „Прозорците на света“.
52.
На вратата се позвъни.
Надзърнах през шпионката и видях, че там стои Кейт. Стори ми се напрегната. Отворих и тя широко се ухили, хвърли сака си във фоайето и ме прегърна. Започнахме да се целуваме и прегръщаме, и да си говорим всевъзможни глупости.
След около минута я вдигнах във въздуха и я пренесох в дневната.
Тя се огледа.
— Да не си спечелил от лотарията, докато ме нямаше?
— Всъщност да.
Продължихме да се целуваме и прегръщаме и старият Джони се опитваше да се измъкне от палатката.
Тя ме хвана за ръка и ме притегли на дивана върху себе си. Добре, че Джил си беше в стаята.
— Сигурно имаш нужда от нещо за пиене — след няколко минути лудуване предположих аз.
— Не. Искам да ме любиш. Още сега. Спомняш ли си първия път, когато го правихме на моя диван? — И тя започна да си разкопчава блузата.
— Чакай… — спрях я аз. — Не съм сам в апартамента. Кейт вдигна глава и отново се огледа.
— С кого си?
— Моята спалня е ей там. А оная врата води до друга спалня.
— Аха… — Тя се надигна и аз се изправих. Кейт закопча блузата си. — И кой е в онази спалня?
— Ще ти налея нещо. — Отидох при бара. — Пак ли водка?
— Да. Какво става, Джон? Защо си тук?
— С тоник ли?
— Да. — Тя дойде при мен. Подадох й чашата и взех своята. — Добре дошла.
Чукнахме се и Кейт отново се огледа.
— Има ли някой в онази спалня?
— Да. Седни.
— Ще остана права. Какво става? Защо беше тази сцена на летището?
— Откакто се прибрах, свърших някои неща.
— Нали каза, че си почиваш на плажа?
— Почивах си. В Уестхамптън Бийч.
Тя ме зяпна.
— Занимавал си се със случая?
— Да.
— Нали ти казах, че трябва да престанем?
Кейт дълго се взира в мен.
— Не изглеждаш във възторг — отбелязах.
— Струва ми се, че се разбрахме да се откажем и да продължим живота си.
— Аз ти обещах да открия двамата любовници и го направих.
Тя седна на дивана.
— Наистина ли ги откри?
— Да. — Придърпах си стол и се настаних срещу нея. — Първо, трябва да разбереш, че е възможно да ни… всъщност наистина ни заплашва известна опасност.
— Досетих се… на летището. И после, когато Дом напъха трийсет и осемкалибров пистолет в чантата ми.
— Надявам се, че не си му го върнала.
— Не съм. Тук ли ще спя довечера?
— Ако имаш пистолет, миличка, можеш да спиш тук с мен.
Тя се усмихна.
— Много си романтичен.
— Къде са Дом Фанели и другите две ченгета?
— Дом си тръгна. Каза, че не искал да се натрапва на срещата ни. Двамата полицаи са при асансьорите на този етаж. Казаха, че поне единият ще остане през цялата нощ.
— Добре.
— Обясни ми защо са ни нужни.
— Защото твоят приятел Тед Наш иска да се отърве от мен, теб и Джил Уинслоу.
— Какви ги… Коя е Джил Уинслоу?
— Звездата от видеозаписа.
Кейт кимна.
— Защо му е на Тед да… Е, предполагам, че се досещам. — Тя ме погледна. — Извинявай, че не загрявам всичко толкова бързо, колкото би трябвало…
— Добре се справяш.
— Уморена съм от полета, но това е най-малкото — очаквах нещо друго, когато се върна. Очаквах да ме посрещнеш на летището, после да се приберем вкъщи. Вместо това, когато слизам от самолета, около мен се развихря истински ад… а сега ми казваш, че сме в опасност и че си открил…
— Кейт, чакай да започна отначало…
— Как ги откри? Пазеха ли записа от…
— Нека да започна отначало.
Тя вдигна крака върху дивана.
— Няма да те прекъсвам. Погледнах я.
— Първо, обичам те. Второ, имаш хубав тен и трето, липсваше ми. Четвърто, поотслабнала си.
Кейт се усмихна.
— И, ти имаш хубав тен и много си отслабнал. Откъде взе тази риза?
— Това е част от историята.
— Разказвай.
Започнах от летище „Кенеди“ и завръщането ми от Йемен, после Дом Фанели, Филаделфия и Роксан Скаранджело.
Тя седеше неподвижно, само поднасяше чашата към устните си. Гледаше ме в очите, обаче не знаех дали е впечатлена, скептична, или толкова скапана от дългия полет, че не загрява всичко. Сегиз-тогиз кимаше или се ококорваше, но не каза нито дума.