Продължих за среднощното пътуване до хотел „Бейвю“, архивите на господин Роузънтал и откриването на името на Джил Уинслоу.
— Откри ли мъжа? — за пръв път ме прекъсна Кейт.
— Знам кой е — казва се Бъд Мичъл, — но не е под мой контрол.
— Къде е?
— При Тед. Засега не го заплашва нищо, обаче ако Тед реши, че му пречи, Бъд Мичъл изчезва.
— Къде изчезва?
— Там, откъдето се връща Тед.
Тя не отговори.
Описах срещата си с Тед Наш на плажа, обаче омаловажих физическото ни спречкване със следната характеристика:
— Ступахме се малко.
Кейт погледна лепенката на брадичката ми, ала не коментира.
Повторих й версията на Тед за това как открил Бъд Мичъл по пръстовите отпечатъци, после Джил Уинслоу чрез Бъд, и за това как Тед, Лайъм Грифит и мистериозният господин Браун посетили двамата и научили, че видеозаписът е физически унищожен. Разказах й също за детектора на лъжата и твърдението на Тед, че бил убеден, че видеозаписът не показвал нищо, предполагащо ракетен удар.
— Колкото и поразително да звучи — казах аз, — смятам, че Тед ме лъжеше.
— Тед потвърди ли, че тези хора наистина са го правили на записа? — без да обръща внимание на сарказма ми, попита Кейт.
— Да. И това била една от причините да се крият.
Тя ме погледна.
— Значи си успял да откриеш Джил Уинслоу, така ли?
— Да.
— И къде е тя сега?
— Зад оная врата.
Кейт погледна към вратата, но не каза нищо. Продължих:
— Та значи оная вечер, тъй като знаех, че Тед Наш е по петите ми, отидох в Олд Бруквил, където според Дом живеела Джил Уинслоу.
Описах й случилото се, като се опитвах да се придържам към фактите и излагах само част от мисловните си процеси, които вървяха с тях. Искам да кажа, не се хвалех, обаче докато разказвах историята, самият аз се впечатлих от детективските си успехи.
Стигнах до момента, когато бях попитал Джил Уинслоу за „Един мъж и една жена“. Кейт вече се беше понадигнала на дивана.
— Оная вечер в хотела тя презаписала касетата от плажа върху касетата с „Един мъж и една жена“, която взела от хотелската видеотека. Запушила слота с лейкопласт. Интелигентна жена. — „Интелигентен Джон“.
Тя впери очи в мен.
— Пазеше ли копието?
— Да.
— Ти гледал ли си го? У теб ли е?
— Гледах го и е у мен.
— Къде е?
— В стаята ми.
Кейт скочи.
— Искам да го изгледам. Още сега.
— По-късно. Нека довърша.
— Какво показва записът?
— Показва ракета, която сваля боинга от небето, по дяволите!
— Боже мой…
Тя отново седна.
— Все още не разбирам защо Джил Уинслоу е решила да сподели с теб това след всички тези години и да признае, че е направила второ копие и го пази.
Замислих се.
— Смятам, че спечелих доверието й… обаче по-важното е, че тя е добра жена и трагедията я е измъчвала. Предполагам, че е чакала възможност или знак, че е дошъл моментът да постъпи правилно.
Кейт кимна.
— Разбирам. Но дали тя разбира какво ще се случи? Искам да кажа, с брака й, с живота й, с нейния приятел Бъд?…
— Разбира. Обаче Бъд ще си има проблеми.
— Но тя е надежден свидетел, така ли?
— Да. — Продължих и й разказах за идването ни в „Плаза“, за телефонните си разговори с Тед Умрелия и съобщенията за Джил от съпруга й, Бъд Мичъл и Наш.
— Бедната жена — отбеляза Кейт. — Как се справя?
— Доста добре. И ще е още по-добре сега, след като ти си тук. Има нужда да поговори с друга жена.
— Проявяваш нетипична чувствителност. Новата ти риза свързана ли е по някакъв начин с новото ти „аз“?
— Не. Освен това се обадих на нашия шеф и трябва да ти кажа, Кейт, че Джак Кьоних знае нещо по въпроса и е възседнал разкрачен оградата.
Това като че ли я изненада, после на лицето й се изписа скептично изражение.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм, че нещо не е наред.
— Добре, какво се случи после с госпожа Уинслоу и записа? — без да отговори, ме попита Кейт.
— Уговорих среща за утре сутрин с Тед Наш, Лайъм Грифит, някой от главна прокуратура, Джил Уинслоу, може би Бъд Мичъл и други като Дейвид Стийн, също Джак Кьоних, който искаше да прескочи срещата, обаче го убедих да присъства.
— Къде е срещата?
— Спомних си за последната ни нощ заедно в Ню Йорк, затова избрах в осем и половина да закусваме в „Прозорците на света“.
Тя се замисли.
— Предполагам, че мястото е подходящо… обществено…
— Освен това си обещахме да се върнем там.
— Съмнявам се, че ще си прекараме толкова добре, колкото тогава. Сигурен ли си, че си избрал правилния начин да се справиш с проблема?