— Мерси.
— Там е скъпо.
— Аз черпя.
— Без майтап? Кейт добре ли се грижи за оръжието ми? Искам да ми го върне чисто. Без грим от чантичката й.
Усмихнах се.
— Сам й го кажи. Между другото, не е зле да вземеш под крилото си полицай Алварес, който пази пред вратата ми. Утре сутрин го искам тук.
— Ще видим как ще ти пази задника. Ей, как се спогаждат Кейт и твоята съквартирантка?
— Добре.
— Нямаше ли сцени? Не се ли издраха с нокти?
— Не.
— Водиш невероятен живот.
— Така ли смяташ?
— Убеден съм. Утре не му мисли. Всичко е уредено.
— Добре. Ще се видим в „Прозорците“. — Затворих.
— Всичко готово ли е? — попита Кейт.
— Да.
— Има ли проблем? — попита Джил.
— Не. — Усмихнах й се. — До Световния търговски център ще ни ескортират три коли с по двама полицаи. Даже комисаря и кмета не ги пазят толкова.
Джил отговори на усмивката ми.
— Е, утре ще ставаме рано. — И бях адски надървен. — Затова мисля, че трябва да се оттеглим и да си починем. — Секс.
Всички се изправихме.
— Сигурна съм, че двамата имате да наваксвате много — каза Джил. — Лека нощ.
И отиде в стаята си.
— Много е симпатична — каза Кейт.
— От нея ще стане добър свидетел.
— Мисля, че малко си пада по теб.
— Едва ли.
— Вкопчва се във всяка твоя дума и все ти хвърля погледи крадешком.
— Не съм забелязал. — Извадих касетата от видеото. — Хайде да се хвърляме в леглото.
Вдигнах сака й, тя взе чантата си с пистолета и отидохме в моята спалня. Затворих вратата.
— Страшно съм надървен.
Кейт остави пистолета върху нощното шкафче и започна да се съблича.
— Даже нямам нощница. Багажът ми е някъде на летището.
— Нямаш нужда от нощница, скъпа.
Докато си изхлузваше блузата през главата, аз вече бях гол на леглото. Тя ме погледна и се засмя.
— Отбеляза световен рекорд.
После се съблече и легна до мен. Претърколи се настрани и ме погледна, след това откъсна лепенката от брадичката ми.
— Как се случи?
— Твоят приятел Наш ме фрасна.
— И той не изглеждаше добре на летището. Цялото му лице беше насинено и подуто.
Това беше най-хубавата новина, която чувах от много време.
— Е, постарахме се и двамата. — После смених темата: — Секс.
Ала преди да успея да направя каквото и да било, тя каза:
— Записът беше много живописен.
— Да. Ясно защо Бъд го е изтрил и защо Джил не е предала копието.
— Така е… Не й е било лесно да ти го покаже.
— Опитах се да я улесня. Когато имаш секс и убийство на един и същи запис, убийството е по-важно. Тя го знаеше.
— Ами, и ние го знаем на теория. Но ако на записа си ти… както и да е, не можех да повярвам, че това е същата жена.
— Хората са много сложни.
— Ти не си. Тъкмо това ти харесвам.
— Мерси.
Кейт помълча няколко секунди.
— Утре ще има ли проблеми?
— Едва ли. — Предадох й информацията на Дом и заключих: — Ченгетата от НЙПУ са по-добри от ФБР в тия местни надцаквания.
— А какво да правя аз като федерален агент? — попита тя. — Да стоя там и да гледам смутено ли?
— Направи каквото смяташ за нужно и ако решиш, че трябва да си тръгнеш, ще те разбера.
Кейт дълго зяпа тавана и накрая въздъхна.
— Защо ли се омъжих за ченге?
— Ох, защо ли се ожених за правистка от ФБР?
Тя се засмя.
— Защото правиш живота интересен. Ей, това под завивките пистолетът ми ли е, или си ти?
— Скъпа, това е моят трийсет и осем калибров специален полицейски модел.
53.
Стоях пред входа на „Плаза“ откъм Сентръл Парк и наблюдавах улицата. Беше 08:11 и нямаше и следа от патрулните коли. Погледнах назад през стъклените врати и видях Кейт и Джил до входа на Оук Бар. Чакаха да им дам знак да излязат. С тях бе полицай Алварес.
Оттатък улицата имаше няколко файтона, които чакаха клиенти.
— Да ви спра ли такси, господине? — попита ме портиерът. — Или чакате кола?
— Чакам кон.
— Да, господине.
Денят беше прекрасен и си помислих, че не съм излизал на слънце и чист въздух от неделя сутринта.
Стана 08:13 и патрулните коли вече трябваше да са тук. Това е най-напеченият момент в такава операция — между безопасността на предишното ти скривалище и улицата, където чакаш да пристигнат твоите хора.
В 08:15 от съседната пряка се появиха три полицейски коли, без светлини и сирени. Дадох знак на Кейт, после слязох от тротоара и вдигнах ръка. Водещата кола включи светлините си и увеличи скоростта, после рязко спря пред мен. Другите два автомобила я последваха. Показах си документите на двете ченгета в първата патрулка.
— Към Северната кула в Световния търговски център, както са ви казали, без звънци и свирки. На разстояние един от друг. Трябва да пристигнем към осем и половина, девет без двайсет. — И прибавих: — Внимавайте за компания и не спирайте по никакъв повод, освен на светофар.