Не отговорих. След няколко минути Кейт продължи:
— Преди да се качи в асансьора, Джил ме попита: „Да изчакам ли Джон заедно с теб?“ И аз й отговорих: „Не, с тези полицаи си в добри ръце. Идвам след няколко минути“. Съжалявам…
— Недей.
Естествено питах се кой друг е стигнал на сто и седмия етаж, преди самолетът да се блъсне в небостъргача. Тъй като бях питал стотици ченгета и пожарникари, със сигурност знаех, че почти никой от горните етажи не е успял да слезе преди в 10:30 сградата да рухне.
— Останах във фоайето да помогна, после пожарникарите ни накараха да излезем и те търсих… — промълви Кейт. — После небостъргачът се срути… побягнах… след това трябва да съм припаднала от дима — свестих се в един медицински пункт. Към полунощ се върнах да те търся, обаче си бях изгубила документите и не ме пуснаха през кордона. — Жена ми избърса очите си. — Проверих в болниците и медицинските пунктове… Час по час се обаждах на мобифона ти и вкъщи… после се прибрах и теб те нямаше… — Тя изхлипа. — Мислех, че си мъртъв.
Хванах почернялата й от сажди ръка.
— Аз пък мислех, че си… вътре…
Затворих очи, представих си грамадния самолет, който летеше над Бродуей, и разбрах, че трябва да е минал точно между федералната сграда на номер двеста и деветдесет и нашите офиси на Федерал Плаза. Всички в службата сигурно го бяха видели и се зачудих дали са разбрали, че виждат първия изстрел от дългата война, която завинаги щеше да ни промени.
— Връщаш ли се? — попита ме Кейт.
Кимнах.
— И аз — каза тя.
Изправихме се.
— Ти първа вземи душ — предложих й.
Кейт погали с пръсти новата ми риза.
— Ще се опитам да ти я изпера.
После влезе в дневната и почти като в транс се запъти към спалнята.
Пак се обърнах и вперих очи в голия хоризонт, замислих се за Джил Уинслоу и моя приятел и партньор Дом Фанели, за полицай Алварес и другите полицаи с тях. Замислих се и за Тед Наш, тоя път наистина мъртъв, макар и не така, както бих избрал смъртта му, за Дейвид Стийн, Джак Кьоних, Лайъм Грифит, Бъд Мичъл и другите, които ни бяха чакали горе. Замислих се и за всички хора, които бяха работили там, за ония непознати, които предишната сутрин се бяха намирали в Световния търговски център. Вкопчих се в парапета на балкона и за пръв път ме обзе гняв.
— Копелета.
Едва в петък се върнах в хотел „Плаза“, за да си взема багажа и да поискам да отворят сейфа, за да прибера пакета на госпожа Уинслоу.
Помощник-управителят беше любезен, но ме осведоми, че в сейфа нямало нищо на госпожа Уинслоу.
Благодарности
На първо място искам да благодаря на Санди Дилингам, на която е посветена тази книга, за насърчението, ентусиазма, търпението и безусловната й любов.
Този роман наистина не можеше да бъде написан правдоподобно без помощта на Кени Хийб, пенсиониран детектив от Обединената контратерористична спецчаст и НЙПУ. Благодаря на детектив Хийб, задето сподели с мен личните си знания и опит в тази секретна област.
В този смисъл, няколко души от органите на реда и очевидци на катастрофата искат да останат анонимни поради характера на информацията, която споделиха с мен. Уважавам желанието им, но въпреки това им благодаря.
Също като в предишните си романи, бих искал да изразя признателността си към Томас Блок, моя приятел от детството, капитан от Ю Ес Еъруейс (пенсиониран), редактор и автор в множество авиационни списания, мой съавтор в „Мейдей“ и автор на още шест романа, за безценната му помощ в техническите подробности и за редакторските му съвети. Там, където се срещат изкуството и техниката, ще откриете Томас Блок, който върви по стъпките на Леонардо да Винчи.
Благодаря на Том Блок и за жена му Шарън Блок, бивша стюардеса от Браниф Интернешънъл и Ю Ес Еъруейс. Шарън беше една от първите внимателни читателки на ръкописа и не пропусна нито една сбъркана дума, нито един грешен препинателен знак.
Също като в последните ми три романа „Аз, детективът“, „Играта на лъва“ и „На север“, бих желал да благодаря на своя стар приятел Джон Кенеди, заместник полицейски комисар от полицейското управление на окръг Насау (пенсиониран), профсъюзен арбитър и член на адвокатската колегия на щата Ню Йорк, задето сподели с мен знанията си за полицейските процедури и за безплатните му правни съвети.
Благодаря също на Фил Кийт, писател, ветеран от Виетнам, жител на Истенд, професор по бизнес в Саутхамптънския колеж (Лонгайландски университет) и мой добър приятел, за помощта му при проучване на някои от разказите на очевидците на трагедията с полет 800 на ТУЕ и някои други аспекти на катастрофата.