— Все пак очевидно съжалявате. Току-що казахте „Само това ми трябваше“.
— Хм… беше ми много трудно… Изпълних дълга си и продължавам да го правя винаги когато се наложи. — Той ме погледна. — Щом следствието е приключило, защо сте тук?
— Просто се опитвам да доставя удоволствие на жена си в почивния си ден. — Естествено вече бях наясно, че самият господин Джон Кори не е доволен от официалната версия за събитията благодарение на госпожа Мейфилд и капитан Спрък.
— Другите, с които си бяхме организирали регата — продължи разказа си той, — се върнали в яхтклуба за барбекюто. Бяха петнайсетина и към тях се присъединили жените и децата им. Десетина от тях едновременно видели издигащата се светлина от задната морава и верандата на клуба. Това не е масова халюцинация.
— Знаете ли, господин капитан, струва ми се, никой не се съмнява, че двестате души, които са видели издигащата се светлина, не са се заблудили. Въпросът е какво е представлявала тя. И има ли нещо общо с експлозията и катастрофата на боинга?
— Казах ви какво представлява.
— Добре тогава, да се върнем на издигащата се светлина. Стигнахме до изчезването й, нали така?
— Да. И това означава, че целта е между наблюдателя и ракетата. Разбирате ли?
— Да. Самолетът е бил пред ракетата.
— Точно така. Или горивото е свършило и ракетата е станала балистична. Но да се върна няколко секунди назад — преди да видя ракетата да променя курса си и преди да изчезне, отново забелязах боинга. Инстинктът… подготовката и опитът ми подсказаха, че тази ракета се движи по курс, който ще я отведе при самолета. — Той дълбоко си пое дъх. — Честно казано, кръвта ми се вледени и сърцето ми се разтуптя.
— И отново се върнахте в Северен Виетнам. Спрък кимна.
— Но само за миг… после пак се съсредоточих върху самолета и разделих вниманието си между него и издигащата се светлина. Както казах, тя изчезна и след две секунди зърнах проблясък от самолета, някъде от средната част до крилата. След това видях много силна експлозия, която разцепи боинга най-малко на две части.
— Как ще обясните последователността на събитията?
— Ами, ако събитията са започнали с взрив в главния резервоар, първата експлозия трябва да е била от удара на ракетата, възпламенил изпаренията в главния резервоар, след което се е възпламенил един от пълните странични резервоари — според следователите левият — и той е станал причина за катастрофалната експлозия.
— Веднага ли стигнахте до това заключение?
— Не. Известно време се бях съсредоточил върху разпадащия се на части самолет… — За миг той като че ли не можеше да намери нужните думи, за да опише случилото се. — Носът се отдели и полетя към морето почти вертикално. После, останала без тежестта на носа и с двигатели, все още работещи с горивото по тръбите, главната част от корпуса наистина продължи да се издига няколко секунди… след това се превъртя странично и бързо започна да пада…
Изчаках няколко секунди и попитах:
— Предполагам, че сте виждали самолети, свалени с противовъздушни ракети.
— Виждал съм. Седем. Но не и толкова голям.
— Това потресе ли ви? Спрък кимна и каза:
— Надявам се никога да не видите падащ самолет, но ако ви се случи, ще го запомните завинаги.
Беше мой ред да кимна.
Погледът му отново се зарея в небето.
— От момента, в който видях експлозията, до момента, в който я чух, изтекоха трийсетина-четирийсет секунди. — Той ме погледна. — Звукът се движи с около километър за три секунди, затова прецених, че съм на около единайсет километра от взрива — височина и разстояние. Почти всички, които са видели издигащата се светлина, са я зърнали преди да чуят експлозията, а не обратно, както се опитва да ни убеди официалното заключение.
Опрях задник на парапета. Спрък остана изправен, вперил очи в морето като капитан на кораб, застанал нащрек, зорко бдящ, ала в същото време хипнотизиран от тъмното море и небе. Заговори, сякаш на себе си:
— Горивото пламтеше по водата и небето се освети от огъня… кълбяха се черни и бели облаци дим… Помислих си дали да не се насоча към катастрофата, обаче… това щеше да е дълго плаване за моята платноходка… а и ако стигнех чак дотам, нямаше да мога да я управлявам сред пламтящото гориво. — Погледна ме. — Знаех, че никой няма да се спаси.
Известно време помълчах, после го попитах:
— Имате ли представа какъв тип може да е била ракетата? Искам да кажа, ако изобщо е било ракета. Нали разбирате, например самонасочваща се към топлинен източник. Какъв беше другият тип?