— С радарно или инфрачервено насочване. Искате ли една кратка лекция по противовъздушни ракети?
— Да.
— Добре, мога да ви кажа каква не беше онази ракета. Не беше изстреляна от рамо, не се насочваше и към топлинен източник.
— Откъде знаете?
— Първо, обсегът им е прекалено малък, за да прихванат цел на четири хиляди метра разстояние. Второ, всяка такава ракета ще търси най-големия топлинен източник, двигателя, а четирите двигателя на боинга бяха извадени от морето без сериозни повреди. Следователно остава да е ракета с радарно или инфрачервено насочване. Можем да изключим радарното насочване, защото радарно насочващата се ракета праща силен сигнал, който щеше да бъде засечен от друг радар — особено след като онази вечер в района е имало засилено военно присъствие, — а нито един самолетен или наземен радар не е засякъл обект, движещ се към боинга. Наистина, радарът на бостънския въздушен трафик контрол е засякъл странен единичен сигнал, но решили, че е някакъв дефект. Възможно е обаче да са прихванали инфрачервена ракета, чийто радарен профил е почти незабележим, като се имат предвид малките й размери и високата й скорост. С други думи, най-вероятно става въпрос за противовъздушна ракета с инфрачервено насочване от трето поколение, изстреляна от кораб или самолет — въпреки че е по-вероятно да е изстреляна от кораб.
Замислих се.
— Кой разполага с такъв тип ракети и как може човек да се сдобие с тях?
— Само Съединените щати, Русия, Англия и Франция произвеждат такива сложни противовъздушни ракети. Докато на черния пазар има стотици топлинно насочващи се ракети, изстрелвани от рамо, тези инфрачервени ракети с голям радиус на действие се отчитат строго и никога не се дават или продават на други държави. Руската отчетна система обаче не е особено добра и е възможно тази ракета да е попаднала в лоши ръце срещу добри пари.
Смелих първия си курс по ракети и го попитах:
— Споменахте ли тези неща на някой от агентите от ФБР?
— Не Навремето не знаех нищо за това. Опитът ми с противовъздушни ракети се ограничаваше със старите съветски СА–2 и СА–6, с каквито ни обстрелваха виетнамците. Бяха средно точни и тъкмо затова съм тук.
— Ясно. Е, кога научихте за ракетите с инфрачервено насочване?
— После. Те не са секретни. „Джейнс“ имат много информация за тях.
— Кой има информация?
— „Джейнс“. Издателство, което публикува книги за оръжията по света.
— Ясно. Какъв е очевидният проблем с тоя сценарий? Какво му е, че не са му обърнали внимание?
— Вие ми кажете, господин Кори.
— Добре, ще ви кажа същото, каквото вече знаете и вие, и всички останали, които са чели новините. Първо, по извадените от океана останки не е имало следи от експлозив. Второ, не е имало характерно разкъсване на метал, седалки и… хора… което предполага взривяване от бойна глава. Трето и най-убедително, водолазите и драгите, които са претърсвали морското дъно, не са открили нито едно парче от ракета. Ако бяха намерили поне едно, сега с вас нямаше да сме тук.
— Вярно е.
— Следователно е възможно тия двеста души, сред които и вие, господин капитан, да са видели издигаща се червена светлина, обаче сред останките не са открити следи от ракета. Защо?
Известно време той само ме наблюдава. После се усмихна.
— Жена ви ми каза, че винаги държите сам да си правите заключенията — че не се поддавате на внушения и сте циничен и скептичен към казаното от другите, освен към собствените си изводи.
— Много е мила. Значи искате да си направя извод за пълното отсъствие на следи от експлозиви и части от ракета, така ли?
— Да. Но не можете да заключите, че не е имало ракета.
— Добре… — Замислих се за миг. — Може ракетата напълно да се е разрушила при експлозията.
Той поклати глава.
— По дяволите, деветдесет процента от самолета са възстановени, открити са почти всички трупове на двеста и трийсетте жертви. Ракетите не се разрушават. Те се взривяват на стотици късове, големи и малки, всеки от които може да бъде разпознат от експертите като част от ракета. Освен това, както казахте, експлозивите оставят специфични следи.
— Може да е бил лазерен лъч. Лъч на смъртта един вид.
— И това не е невъзможно, както сигурно си мислите. Но не беше лъч. Лазерният или плазменият лъч е почти мигновен и не оставя дим.
Спрък продължаваше да ме наблюдава и разбрах, че ми дава право на още един опит. Замислих се.
— Ами… може ракетата да не е избухнала. Може да е пробила самолета и да е продължила полета си извън обсега на останките, които са събрали американските власти. Ударът е взривил горивото. Как ви се струва това?