— Струва ми се, че сте на прав път, господин Кори. Вие описвате кинетична ракета. Като куршум или стрела, преминаваща през нещо по пътя си с такава сила, че го пробива. Без експлозивна бойна глава. Само кинетична енергия и ускорителните сили, разкъсващи всичко по пътя й. Такава ракета може да свали самолет, ако улучи нещо важно за поддържане на полета.
— Нима не всичко в самолета е важно за поддържане на полета?
— Не. По-добре да няма дупки в корпуса, но понякога някоя и друга дупка не вреди.
— Без майтап? Та значи ако резервоарът бъде пробит от кинетична ракета…
— Горивото явно ще изтече и ще отиде на места, където не му е мястото. Само по себе си това може да не предизвика експлозия, защото реактивното гориво не се възпламенява толкова лесно. Парите в резервоара обаче могат да се възпламенят и всички са единодушни, че първо е избухнал празният главен резервоар. Ракетата пробила климатиците, после главния резервоар и там скъсаните електрически кабели се срещнали с парите, което станало причина за така наречената горивно-въздушна експлозия. Това на свой ред взривило един от пълните странични резервоари. Ракетата е пробила самолета и накрая е паднала в океана на километри от останките от катастрофата.
— Смятате ли?
— Това обяснява защо никой не е открил следи от експлозив или части от ракета.
Не отговорих и капитан Спрък прие мълчанието ми за скептицизъм.
— Вижте, съвсем просто е — нетърпеливо продължи той. — Над Двеста души виждат издигаща се светлина и впоследствие много хора я обявяват за ракета. Не е открита нито следа от ракетата, затова ФБР изключва тази възможност. Само че трябваше да пояснят нещо: няма следи от експлозивна ракета. Това не е кой знае колко сложно. Кинетичните ракети не са нова технология. Стрелата е своеобразна кинетична ракета. Както и куршумът, още от времето на аркебузите. Като преминават през тялото…
Веднъж и през мен бяха минали три куршума, но пък нито един от тях не беше улучил главния ми резервоар.
— Защо са използвали точно такава ракета? — попитах.
— Не знам. Може да не са имали друга. Военните избират боеприпасите съобразно целите. Други не винаги имат такава възможност. А може и да са я избрали нарочно.
Зачудих се кои според него са тия други, за които говори, обаче той не знаеше, аз също, а можеше и да няма никакви „други“.
— Защо изобщо съществуват такива ракети? Какво й е на безпогрешната експлозивна бойна глава?
— Днешните насочващи системи са толкова точни, че не е нужна експлозивна бойна глава, за да свалите самолет или даже друга ракета, а неексплозивните бойни глави са по-евтини, по-безопасни и имат повече място за гориво. Кинетичната ракета е по-подходяща, ако искате да свалите самолет, без да оставите улики. Така действат секретните части.
Замислих се за всичко това и се запитах дали капитан Спрък не е налучкал единствения възможен сценарий, който съответстваше на неговите и на всички други свидетелски показания.
— Защо ФБР поне не е посочило тази възможност?
— Не знам. Питайте тях. Да бе, как пък не.
— Значи смятате, че някъде наоколо все пак има ракета, така ли?
— Смятам, че на океанското дъно лежат останки от сравнително невредима кинетична ракета. Тя най-вероятно е около три и половина метра дълга, тънка и сигурно черна на цвят. Намира се на много километри от катастрофиралия самолет, където са работили водолазите на военните и ФБР, а също и драгите от флота. И никой не я търси, защото не вярват в съществуването й, и дори да вярват, това е все едно да търсиш пословичната игла в копа сено.
— Колко е голяма копата сено?
— Ако се опитате да изчислите траекторията на ракетата след преминаването й през самолета и падането й във водата, може би става въпрос за около двеста и петдесет квадратни километра от морското дъно. Спокойно може да е стигнала до Файър Айлънд и да се е забила дълбоко в пясъка. Входният отвор е останал незабелязан и пясъкът отдавна е запълнил дупката.
— Хм… ако това е вярно, никой няма да организира издирване на стойност милиони долари, за да намери ракетата.
Капитан Спрък явно беше мислил по тоя въпрос.
— Според мен властите щяха да го направят, ако бяха убедени, че ракетата съществува.
— Тъкмо това е въпросът, нали? Искам да кажа, минали са пет години, следствието е приключено, Белият дом си има нов обитател и парите са кът. Обаче ще приказвам с моя конгресмен, когато открия кой е.
Събеседникът ми не обърна внимание на майтапа.
— Вярвате ли в този сценарий?