— Все това повтаряте.
— И ще продължа да го повтарям. Такива са физическите закони, господин Кори, и те не могат да бъдат опровергани от теории.
— Да, но ние не знаем със сигурност…
— Да, не знаем със сигурност. Но смятаме, че се е скъсал елпроводник, че някъде в или извън резервоара е станало късо съединение, че електрическият ток е образувал волтова дъга — искра — и че се е случило нещо изключително малко вероятно, късо съединение и искра на място, където може да доведе до катастрофални последици. Това се е случвало два пъти с боинги — единия път на земята и така успяхме да видим точно какво е станало. В този случай… — той погледна възстановения самолет — парите са се възпламенили във въздуха и са предизвикали експлозия, която сама по себе си може и да не е била катастрофална, но очевидно се е разпространила настрани с достатъчна мощност и топлина, за да възпламени горивото в левия резервоар и да го взриви, и това на свой ред е направило самолета неуправляем.
— От онова там ли — посочих самолета — извлякохте всички тия заключения?
— Абсолютно. Всички доказателства бяха налице още щом установихме, че първата експлозия е станала в празния главен резервоар. Това донякъде се потвърждава от очевидците, някои от които съобщават за малка експлозия, последвана от грамадно огнено кълбо. Тези експлозивни сили са образували ударна вълна, която е откъснала носа от основната част на корпуса. Това също е наблюдавано от хората на земята.
Интересно, помислих си, очевидците, които бяха видели разпадането на самолета във въздуха, нещо трудно понятно, бяха цитирани в подкрепа на теория А, докато показанията на мнозина от същите тия свидетели, които ясно бяха видели издигаща се светлина, не се взимаха предвид. Обаче господин Сайбън доброволно ми посвещаваше времето си, затова не исках да му го натяквам.
Погледнах Кейт.
— Ти вярваш ли на всичко това?
Тя се поколеба.
— Да… донякъде. Но както може да ти каже Сид, с един стар боинг бяха проведени изпитания на земята в опит да възпроизведат последователността на събитията в резервоара и не успяха да предизвикат експлозия.
Обърнах се към Сид.
— Какво ще кажете за това?
— Не можете да възпроизведете на земята условия, каквито съществуват на четири хиляди метра височина в движещ се самолет — без колебание заяви господин Сайбън. — Опитът беше глупав.
— Ако бяхте успели да предизвикате експлозия, нямаше да го смятате за глупав.
— Напротив.
Тоя тип беше непоклатим. Щеше ми се да имах такива свидетели на скамейката, когато бях полицай. Помислих си за капитан Спрък и попитах:
— Ако кинетична ракета беше пробила самолета отдолу и минавайки през климатиците, беше повредила електрическите проводници в и около резервоара, парите в главния резервоар нямаше ли да се възпламенят?
Тоя път отговорът на Сайбън се позабави.
— Възможно е. Обаче няма такива следи.
— Има ли следи от късо съединение?
— Късото съединение ще остави много малко следи след експлозия над водата, за разлика от ракетния удар, следите от който трудно ще останат незабележими.
— Наясно съм с това. Значи, общо взето, единственото доказателство за официалната причина за катастрофата е отсъствието на доказателства за каквото и да било друго.
— Е, може да се каже и така.
— Вече го казах.
— Вижте, господин Кори, за да съм съвсем честен и откровен с вас, ще ми се да бях открил следи от бомба или ракета. Същото се отнася за „Боинг“, ТУЕ и застрахователните компании. Знаете ли защо? Защото механичната повреда предполага, че хората не са си свършили работата. Че Националната служба за безопасност на транспорта не се е справила с този потенциален проблем. Че инженерите по безопасността в „Боинг“ е трябвало да го предвидят. Че ТУЕ е трябвало да обърнат повече внимание на поддръжката с оглед на този потенциален проблем. — Той се взря в очите ми. — В най-тъмните кътчета на душата ни на всички ни се щеше да е ракета, защото никой не може да обвини авиоиндустрията за такова нещо.
Продължихме да се взираме един в друг още няколко секунди и накрая кимнах. Преди пет години си бях мислил за това и си спомнях, че съм стигнал до същия извод. Бих могъл да прибавя, че хората, които летят много, ще предпочетат да заложат на изключително нищожната вероятност да бъдат ударени от ракета, отколкото да се страхуват от присъщи проблеми със самолетната безопасност. Ако трябваше да съм честен, и на мен ми се щеше да е ракета.