— Самолетите не падат от небето просто така — каза господин Сайбън. — Трябва да има причина и за самолетните катастрофи има четири възможни причини. — Той започна да брои на пръсти. — Първо, пилотска грешка, която не обяснява експлозията във въздуха и за която няма данни в бордовото записващо устройство, нито в записа на разговорите в пилотската кабина. Второ, Божие дело — мълния или буря, които онази вечер не са били действащ фактор — или скоростно проникване на частици, с други думи метеорити, което си остава малко вероятно, наред с космически останки, например парчета от спътник или ракетен ускорител. Това е възможно, но няма веществени доказателства за пробив на самолета. Трето, вражеска атака… — Следователят беше стигнал до средния си пръст и ако бях по-чувствителен, щях да си помисля, че ми казва: „Майната ти и на теб, и на твоята ракета“. — Четвърто, механична повреда. — Той ме погледна. — Заложих професионалната си репутация на механичната повреда и спечелих. Ако смятате, че е било ракетен удар, искам да видя доказателствата.
— Разговаряли ли сте с някой от очевидците?
— Не.
— А би трябвало.
Господин Сайбън не обърна внимание на предложението ми.
— Ще ви кажа още нещо, което противоречи на теорията за ракетен удар. Щом сме на вълна предположения, защо им е на терористите да свалят самолет толкова далеч от летището? С една елементарна за употреба и лесна за осигуряване топлинно насочваща се ракета, изстрелвана от рамо — военните им викат „стреляш и забравяш“, — човек може да свали този самолет във всяка точка в радиус от осем километра от летището. Но за да го свали от четири хиляди метра височина на тринайсет километра от брега, е нужна изключително модерна, сложна за употреба и почти невъзможна за осигуряване инфрачервена или радарно насочваща се противовъздушна ракета. Нали така?
— Точно така.
— Ами това е.
— Ясно.
— Имам официалния окончателен доклад за следствието, можеш да го прочетеш — осведоми ме Кейт.
— И стойте настрани от идиотите, на които само заговори са им в главата, както и от техните книги, видеозаписи и безумията им в интернет — посъветва ме господин Сайбън.
Беше време да го поохладя.
— Никога не съм чел, нито съм гледал материали за заговори, нямам и намерение. Освен това едва ли ще прочета доклада ви, който, сигурен съм, е отлично обоснован и убедителен. Всъщност аз само изразих известни съмнения — както се оказва, безпочвени — пред госпожа Мейфилд, моята съпруга и началник, които породиха нейната професионална и лична загриженост. Оттук и присъствието ми тук. И вашето присъствие. Е, благодаря ви, че отделихте време да ме осведомите, господин Сайбън, което, убеден съм, вече трябва да ви е омръзнало. Смятам, че вие и всички други, които сте участвали в това следствие, сте се справили блестящо и сте стигнали до вярното заключение.
Той се вгледа в мен за миг. Сигурен съм, че се чудеше дали не го занасям. После погледна към Кейт, която му кимна утвърдително.
Подадох ръка на господин Сайбън и той я пое и здраво я стисна. Ръкува се и с Кейт, която му благодари; след това се отдалечи в мрака.
После се обърна и пак излезе на светло.
— Можете ли да обясните издигащата се светлина, господин Кори?
— Не — отвърнах. — А вие?
— Зрителна измама.
— Точно така.
Той повторно се обърна и потъна в сенките. Когато стигна до вратата, гласът му отекна в тихия хангар.
— Не, не е така. По дяволите.
10.
Двамата с Кейт стояхме в безмълвния хангар и прощалните думи на господин Сайбън продължаваха да отекват в ума ми. Искам да кажа, тоя тип почти ме беше убедил, после на тръгване се изплю на всичко и сега пак бях в изходна позиция.
Кейт тръгна към самолета.
— Хайде да го разгледаме отвътре.
Възстановеният боинг беше подпрян върху дървени магарета и на няколко места имаше стъпала, които водеха към отворените му врати. Качих се в задната част на корпуса.
— Вътрешността беше възстановена като следствен инструмент за сравнение с повредите на корпуса — осведоми ме Кейт.
Отправих поглед към предната част, където трябваше да се намира пилотската кабина, обаче тя се намираше в друг край на хангара и през огромния отвор се виждаше отсрещната стена.
Помислих си, че в момента на откъсването на носа пътниците са видели небето, последвано от виещ вятър, който сигурно беше разпердушинил всичко в самолета.