— Няколко терористични групировки от Близкия изток поеха отговорността, нали?
— Обичайните заподозрени. Но никой от тях нямаше вътрешна информация, която да придаде правдоподобност на твърденията им. И това съответно придава правдоподобност на заключението за механичната повреда. От друга страна, няколко нови терористични групировки не поемат отговорност за атентатите си. Единствената им цел е да всяват смърт и опустошения. Като тоя бин Ладен и неговата Ал Кайда.
— Така е. — Замислих се за двойката на плажа и попитах: — Защо не си успяла да откриеш Ромео и Жулиета?
— Не са ми нареждали да ги търся.
— Нали спомена, че знаеш в кой хотел са отседнали.
— Да. — Кейт замълча за миг. — Честно казано, не участвах пряко в тази линия на разследване. Съвсем случайно видях доклада на онзи местен полицай и по своя инициатива проверих някои неща по телефона. И тогава бързо ме натириха.
— Ясно… Значи не знаеш докъде са стигнали с тая следа?
— Не знам.
Не вярвам в теории за заговори, особено сред държавни служители и военни, които не са способни да се разберат за нищо, камо ли да пазят тайни или да направят нещо, застрашаващо службата и пенсията им.
Единственото изключение бяха агентите на ЦРУ, които живеят и дишат с измама, заговори и действия, граничещи с престъпления. Тъкмо затова им плащат.
Въпреки всичките си проблеми с ФБР трябваше да призная, че те са честни, почтени граждани и хора, спазващи буквата на закона — като моята любяща жена, която още малко и щеше да получи нервна криза, защото беше прекрачила границата.
— Ако ще продължаваме по тази следа, нямаме много време, докато ни надушат — каза тя, сякаш на себе си.
Оставих думите й без отговор.
— Вкъщи ли?
— Вкъщи.
Отбих по западната рампа на лонгайландската магистрала и потеглих обратно към Манхатън. В тоя късен час нямаше много коли и напредвахме бързо. Престроих се в лявата лента и вдигнах над ограничението на скоростта.
Аз съм оня, дето е свикнал да следи хора, обаче моят свят се беше променил, затова се вторачих в огледалата, после рязко прекосих две ленти и завих по следващия изход.
Никой не ме последва.
Известно време карах по локалното, после пак се върнах на магистралата.
Кейт не коментира пряко маневрите ми, обаче заяви:
— Може би трябва да се откажем. Не отговорих.
— Какво мислиш? — попита тя.
— Какво ще спечеля.
— Нищо освен проблеми.
— Адски убедителен аргумент.
11.
Известно време пътувахме в мълчание. — Що се отнася до Сидни Сайбън, реших, че трябва да чуеш официалната версия от извора — каза накрая Кейт.
— Оценявам чувството ти за справедливост. Какво искаш да направя сега?
— Да помислиш върху всичко това. Аз ще поспя. — Тя отпусна облегалката си назад, изу си обувките и затвори очи. Жените винаги могат да заспят за по-малко от десет секунди и Кейт моментално се унесе.
След няколко минути подминах изхода за Националната лаборатория „Брукхейвън“ и високо попитах:
— Ей, какви са седемте теории?
— А?…
— Събуди се. Прави ми компания. Какви са седемте теории?
Тя се прозя.
— Първата теория… заблуден изстрел… военноморски и въздушни учения онази вечер… Трябвало да има мишена… ракетата не я улучила и случайно прихванала боинга… или пък самата мишена е ударила самолета — малко вероятно. Има прекалено много свидетели на корабите.
— Добре. Втората теория.
— Втората теория. Електромагнитен импулс… при военните учения се образуват мощни електромагнитни полета, които теоретично могат да обгърнат самолет… това не обяснява издигащата се светлина.
— Третата.
— Третата. Теорията за чуждата подводница, противовъздушна ракета, изстреляна под водата.
— Какво не й е наред на тая теория?
— Да се върнем на първата. Военни учения в морето с участието на подводници… ето защо чуждата подводница е щяла да бъде засечена.
— Ами ако е била някоя от нашите подводници?
— Това е част от първата теория. Сега четвъртата. Метеорит или космически отпадък. Възможно, но не и вероятно. Докъде стигнахме?
— До петата.
— Петата. Метановият мехур. Естествен невидим газ, който се образува на океанското дъно, издига се и се възпламенява от двигателите на боинга. Много съмнително. Не съответства на свидетелствата. И после шестата теория, за плазмения лъч на смъртта. Националната лаборатория „Брукхейвън“. Толкова е глупаво, че може да има нещо вярно. Обаче от „Брукхейвън“ отричат.